В розово пристигна пролетта.
Над мен в нависналите клони,
възхвалява славей, любовта!
Седя на пейката покорен.
Треви в краката зеленеят.
В очи ми гледа неуморен...
Поток – водите му се смеят!
Мълча и търся те, момиче,
че влюбено е всичко днес...
Аз съм в отпуска, войниче -
срещата е в пролетния лес!!!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар