Меча среща
.
По пуст път аз, вървях
тиха песничка си пях:
"Къде ли всъщност бях?"
сам самичък в гора без страх!?
Докато под нос тихичко шептях
изведнъж на пътя аз съзрях
мечок рунтав, слушащ ме с захлас.
Щом видя ме и надигна глас -
изръмжа, замечтан с екстаз:
"Виж ти, за зимата запас
подкожна ще натрупам мас!"
Уплашен аз, вече не вървях
хукнах бързо - смел без страх...
У дома чак щастлив се спрях!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар