ВЕЛИК МЪНИК
Скрибуцаше в ушите ми велик
измъчен, умен, хитър с трик
сприхав тормозещ ме мъник
отдавна, не смазван, но с език -
подменящ гума на колата - крик!
.
Върхът търсеше личната изгода
докато гласеше новата си мода
за качването високо на краката,
които търсели мирът в душата,
за да потушат у себе си вината!
.
Обичаше слънчева сутрешната ласка
улавяше морето вълните, дето тласка
слухът се радваше от магията погален
за очите красивия изгрев златистоален,
който скриваше се зад човешка маска!
.
Вечерта празнуваше с тромпет
полудели вълните търсеха си ред
зеленясало морето с глас ревеше
сякаш май гласът човешки беше,
а не на тромпета явно без късмет!
.
В. СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар