Преход оставящ вкус в устата

                                                                                   

                 

Преход който оставя вкус в устата

   Деветнадесети август оставя особен вкус в устата на планинаря или желание да се избяга от жегата в лоното на Рила.

   Без особен подход, но с малка раница на гърба и огромно желание тръгвам  на поход в Мальовишкия дял на Рила планина.

Всъщност Пежакът на сина ми тръгна неподготвен, но успява безпрепятствено да ме стовари на  Меча поляна, откъдето започна моето малко приключение.

  Миналата година не успях… Но не, защото не бях подготвен. Здравословни проблеми спряха тогава септемврийския ми полет към върховете. И по-точно тогава спря ме „Камилата -2621 м. н. р.! Това е майтап, но всъщност си беше истина.

  Тръгвам точно в седем и половина сутринта. Двама млади  явно двойка ме задминават. Поздравите са задължителни или необходими, защото създават вяра, че светът не се е променил толкова много.

  Пия хапчета в движение. От тия задължителните „бонбонки“ за кръвно и разреждане на кръвта. По пътя, който си личеше не по друго а по снощни паднал дъжд. По него не срещам или не ме задминават други туристи. Поздравявам ентусиастите събрали се на хижа „Мальовица“ за кафе и закуска и продължавам към връх „Камилата“ Поне така си мислех в началото докато нещата не се объркват или аз просто не се ориентирам навреме. Може би и снимките, които не спирам да правя ми поднасят студения изтрезвителен душ, който ме обсипва после…!

Минавам покрай скалата, където паметни плочи пазят спомена за туристи и алпинисти, и герои, някои , от които са загинали тук и вместо да премина река Мальовишка верния мой път, който трябва да следвам, продължавам напред. Стигам до мястото откъдето започва щурма към Еленино езеро втория праг, където  спирам за кратка почивка с кафе, което раницата ми благосклонно бе решила да вземе за мен.

Джиесемът ми почва да звъни настоятелно. Вдигам и разговарям с приятел. През това двама чужденци… Абе аз ги усещам по говора. Прозвучават в ушите ми като германци. Задминават ме без да кажат и думичка. Когато няколко пъти после се връщат към мен и после нагоре към върха се споглеждам озадачен. Дали пък не си правят тренировка!? Адаптиране към височините като при изкачване на Еверест в Тибет!?

Усмихвам се, това ми и трябваше като стимул, и после пак тръгвам вперил очи вляво. Натам погледа ми не престава да търси, да рови пътя към заслон Бак, който бях подминал заслепен от алпийската красота пред мене.

   Усещам, че нещата не са така, но това не ме спира да се нося напред на гребена на мечтите.

Абе ще изкача връх Камилата, дори ако трябва преди това да видя Връх Орловец, защо не и другия Ловница!?

 С тази внезапно никнала мисъл продължавам по- зимния маршрут към начупения гребен на Петлите. Малкия и Големия… На места купчинки с камъни коригират посоката ми. Виждам стадо кози, които бързат да избягат, но не и от фотоапарата ми запечатал срещата.

    Когато стигам горе прозореца пред погледа ми блясва далечна, но напълно реална гледка към Рилския манастир. В западния гребен на Петлите се издига урвестият Елени връх – 2654 м. н. в.. Той се спуска с отвесни откоси  на юг и изток към долината на река Рилска. Името на Еленин връх е старо и свързано с неговата някогашна украса – елените. Те са изчезнали, но върхът за благозвучност е започнал да се нарича така.

Оттам естествено се вижда Рилският манастир. От край време той е увличал с гледките си видният тогава за времето си немски географ Хенрих Барт / през 1862г./, бележитият швейцарски психиатър и ентомолог Август Форел /през 1991г./, хърватският биолог Йосиф Панчини /през 1882г./ и една представителка на науката – англичанката Мари дьо ла Никол – ентомоложка, която изкачва върха през 1899 г. на 70 -годишна възраст. На Еленин връх са се изкачвали и много наши учени: Георги Златарски /през 1883г., Д. Илков, А. Тошев, В. Давидов и други. Освен тях гости на върха са били и писателите Захари Стоянов, Алеко Константинов и Иван Вазов, който изля възторжената си обич към Рила с цикъла си : „В лоното на Рила“.

Всички върхове в алпийската част на Мальовишкия дял са с надморска височина 2650 м. н. в.

Моята посока обаче е наляво покрай Петлите към връх Орловец 2686 м. н. в.

Предстоеше ми сериозно изкачване в местност, където пропастите ме гледаха право в очите и се чудеха на ентусиазма ми.

За момент се усетих като герой на Майн Рид от „Пълзачи по скали“. Също като тях пълзях.. Всъщност стъпка по стъпка все нагоре, откъдето иронично ме наблюдаваше връх Орловец.

От Прозореца на юг се спуска стръмен каменист улей, наречен Синия улей, вляво от който се издигат връх Иглата и огромния масив на връх Двуглав.

Западно от връх Орловец са скалите покрай, които минавам Големият и Малкият петел.

Успявам със силата на волята да изкача най- после първия… И това е Орловец 2686м. н. в. От тук се открива обширна панорама за очите. Връх Мальовица, Еленин Връх, Петлите, иглата, Двуглав и Злият зъб. И за да завърша обиколката впечатлила очите ми там са и връх Ловница, а малко по- наляво връх Камилата. На това място правя снимки и кратка почивка за глътка вода, която в горещото време е като манна небесна. Под еуфория на  чувствата не огладнявам. Насила хапвам две кифлички със сирене и тръгвал полека по каменистата пътека към прозореца, който вляво пак води до заслон Бак. Вдясно между Орловец и Злият зъб е превалът Синия улей- високо тясно седло, през което минава туристическия път за изкачване на Злия зъб. Впечатлен съм за сетен път от алпийската красота тук. Злият зъб, Двуглав 2605м. н.в., Иглата.

    Минавам под връх Злият зъб, който е висок 2678м. н. в. в посока връх Ловница 2695 м. н. в. Югзападния съсед на Ловница е връх Злия зъб. Суровият облик на върха, отвесните му стени и приликата с гигантски зъб са решили сполучливо въпроса за името му. От Злия зъб на юг към долината на река Рилска се спуска стръмен скалист ръб, върху който се открояват отвесните стени на две малки изострени връхчета. Заради страховитите пропасти под тях и островърхия им вид са наречени Дяволските игли. Друг скалист ръб свързва в южна посока Злия зъб и връх Двуглав 2605 м. н. в. Темето на върха  съставено от силно изветрели гранити, е разядено от ерозията и в профила на върха се очертават две глави. Югозападно пък застрашително гледа туристите Иглата – една добре заострена и непристъпна от всички страни „игла“.

Слизам по сипея надолу, който води към заслон Бак. Но вместо там завивам наляво покрай Злият зъб под, който многобройни островърхи разхвърляни от природата камъни се опитват да спират  пътя ми. Не успяват, защото спасителна пътечката към връх Ловница ме спасява. Тръгвам по нея право нагоре. Името на върха е със стар произход. Споменава го още Хенрих Барт. То е останало от богатия дивеч, намирал убежище на това място. Северозападен съсед пък на връх Ловница е точно „Камилата“ към, който неистово през целия ден се стремях. Злия прелез разделя Ловница от връх Злия зъб.

Пътьом снимам впечатлен далечната долу Кирилова поляна и пропастите откъм страната на Ловница, от връх Двуглав и Злия зъб.

Успявам да се задържа горе. Отново снимки за спомен и поглед към връх „Камилата и връх Попова капа.

Пътят води по билата към Страшното езеро, но аз се връщам към така желания връх от мен Камилата2621м. н в.

Пия вода и тръгвам но не по пътя а направо надолу по- ръба, където многобройни камъни препречват пътя ми към връх Камилата.

И тук…

Следва продължение:

В. Софин. 21.08.2026год.

 

Угрижен ръмжа -хумор

 

                                                                  

Угрижен ръмжа

Докато безгрижен си лежа

сънят у мен взе, че натежа

със следната измислена лъжа

все пак май налага се да спя!

.

Докато недоволен ръмжа

до мен обстановката се нажежа

с политика, която не издържа

с взимането на властта -

от мойта скромна госпожа!

.

Докато пия алкохола от боза

нямам нужда от мляко на коза,

която аз да храня със трева!

.

Докато крещи ергенът в мен

не миг, не час, а всеки ден,

едва ли ще имам нужда от жена,

която ще поиска от мен цена,

която да платя за измислената 

от нея –"свобода"!

.

Докато слушам пропаганда родна

върви реклама за изборите модна,

за това, кой какви парички ще даде;

за да може после да усвои, краде -

да изгради империя - изгодна!

В. Софин 

ДНИ НА КОЛЕНЕ

 

                                                                          

ДНИ НА КОЛЕНЕ

Щастлив бях, ала живота

младостта без жалост ми отне.

Годините натежаха в неохота -

преброени дни на колене!

Изморен отказах не един

полет неосъществен от мен.

Виждах се на връх Калин

кацнал там в изгрева на ден!

Зяпах остарелите павета

годините не им личаха...

Вгледах се със мъка клета

липсваше ми тяхната утеха!

В. Софин 

На халос

 

                                                        

На халос

Докато Вуте търсел в зор гадта,

Геле умен раздвижвал кръвта

на кака Пена в сеното вечерта,

където отвън с пушка във ръка

пазел Вуте на любимата честа!

Дебнел там той до ранните зори

докато Геле решил да си върви.

Успял да щракне с пушката дори,

но не видял Геле хитър да кърви -

на халос Вуте гръмнал във зори!

В. Софин 15.08.2026год.

Когато котка ти пресече пътя

                                                                 

                                            Когато котка ти пресече пътя

         565 отдавна беше в тоя занаят. Никога дори и при най сложните случаи той не отхвърляше поръчки. Вярно беше и другото. Никога не взимаше повече от това, което клиентът като трудност му предлагаше. Понякога сумата беше символична, други път стигаше до петстотин хиляди във валута. 

Беше се задържал в занаята там, където много други се проваляха, защото спазваше правила, които сам беше измислил. Никога не извършваше убийство втори път, ако случайно се случеше да пропусне мишената. Той не пропускаше, но когато на човек котка му пресече пътя не се знае, какво можеше да се случи.

Тези негови принципи го спасяваха и му даваха сигурност и вяра, че е неуловим.

Етиката, която спазваше беше - никога два пъти в опит да ликвидира мишената.
С изградена мрежа от шпиони наемният убиец разбираше, къде имаха нужда от такива като него. Лично никога не се срещаше с клиента. звънваше от предплатен телефон, който след разговора веднага изхвърляше. парите директно вкарваше в банка, където ползваше фалшива самоличност.

Това го спасяваше от неприятни изненади или от котки, които да му пресекат пътя.

    Наскоро бе се свързал с клиент, чиято мисъл  да вземе пари от голямата застраховка на съпругата го измъчваше денонощно. не устоя на изкушението. Отдавна мечтаеше за нова кола. любовница виж си имаше. Тя го притискаше да се разведе. Между двата огъня, той избра да изгаси живота на съпругата си. Проклетата жена макар, че се опита да я отрови, не успя. затова решително взе мерките за да избегне нов провал.

  565 отначало не се беше съгласил, но както се казваше в медиите, всеки си има цена. сключиха сделка за милион в Евро. добра сума, която щеше да осигури на убиеца няколко години почивка. Макар, че никога нищо не се знаеше. Всичко зависеше от цената и изкусителното предложение.

    Августовската жега предлагаше добра опция за нападението, което 565 предвиди.

Доброто разположение на стаята, където спеше мишената. На първия етаж при това прозорец с мрежа за комари отворен денонощно също спомогна за покушението.

        Клиентът си беше уредил алиби. Сестра му и зетят бяха на гости.  Нямаше как съпругът да е в стаята при съпругата, защото тази вечер той бе намерил място при роднините. Спеше в съседната стая, когато 565 удари.

    Прехвърли се без усилие на терасата и дори влезе през вратата, където жертвата на има Сияна се опитваше да спи. опитваше, защото августовската жега не даваше възможност на нощта да донесе хладина.

  Никой не подозира, какво го очаква в миговете живот. Сияна помисли, че сънува. Мъж облечен в черни дрехи с маска влизаше през вратата на стаята, където тя лежеше с мисълта, че жегата не дава възможност за заспиване.

 С мълчание, което трябваше да се спазва, ако искаше да успее 565 пристъпи към леглото и стисна за гушата  жертвата.  Работеше с ръкавици. Сияна започна да се предава. Никой не може да устои на силни мъжки ръце, независимо за какво става дума. Дали за любов или убийство няма значение. Жертвата подбели очи. И когато тишината благосклонно се включи в помощ на 565 внезапно се чу остър котешки крясък. Два котарака намерели място под терасата на жертвата оспорваха територията си. Това като цяло не впечатли 565, но когато вратата скръцна без да се бави за миг дори остави Сияна и бързо като призрак изчезна през балконската врата. Прехвърли се през терасата и котараците оспорващи терена побързаха да изчезнат. Хукна и той. За малко да се сблъска с котка, която рязко пресече пътя му. Котка, която явно беше следила с интерес спора на двата котарака намерили място под терасата на Сияна.

     Наемникът, нямаше време да реагира. 

    Котка, която ти пресича пътя, е знак, че нещо се е объркало. Нещо, което даваше шанс на жертвата. Или може би създаваше решителност на съпруга, който искаше докрай да се развият в негова полза нещата.

    565 отказа решително новите опити да го включат в нов опит за покушение. Просто прехвърли убийството на конкурент. Уви! 765 не успя да се справи. Защо ли? Отдавна заподозряла съпруга си, Сияна организира спасението си.

Интересното беше, че тя беше успяла да наеме 565 като оферта да ликвидира съпруга. Този път нямаше котка, която да пресече пътя на наемния убиец. При това той извърши убийството далеч от къщата. С джипа си пресече пътя на излизане от града на съпруга, който в тоя момент се опитваше да организира новото си алиби.

За да избегне сблъсъка рязко колата на жертвата се отклони от пътя и се блъсна в едно дърво. Изучил добре навиците на съпруга, 565 знаеше предварително, че той не слага никога предпазен колан. Удобно, но трябваше да провери и пулса на жертвата. Ако съпругът беше жив значи сделката отпадаше. Помогна си ефикасно с вещество, което не оставаше следи в кръвта на жертвата. Инжектира подходящата отрова, която спираше ударите на сърцето. После развеселен, че беше успял безпрепятствено да извърши убийството се обади анонимно на 112 за да съобщи за катастрофата. Така де, Сияна трябваше да разбере и 500 000 хиляди Евро щяха да влязат в сметката му.

 И понеже беше честен се обади и на конкурента - 765, за да го предупреди, че парите, които щеше да спечели от клиента си са загубени. За негова изненада убиецът не му отговори. Той беше зает с гушата на Сияна. Справи се безупречно с поръчката си. 

  Лошото в случая беше, че и на двамата убийци котка пресече пътя. Две жертви, една нощ и без да успеят да вземат хонорарите си за извършените убийства.

     Човек никога не знае, когато котка му пресече пътя дали е на добро или пък зло. Но никога не е късно да изпита съдбата, която щом го хване му пресича като черна котка, пътя!

В. Софин 13.08.2026год.

Стихчета къдели

 

                                                                        

Стихчета къдели

Детски ум стихчета са взели

някои малки, други са големи.

Разпрострели се от тях къдели

не една идея - няколко са теми!

Зайче гладно скача по поляна

тревица търси да си лапне.

Мама Зайка с грижа видяна

детелина дава му да хапне!

Лиска следи с поглед врана

с лъжата си сиренце да хване.

Весело гледа, дори е засмяна

но сиренцето не ще да падне!

Вълчо дебне овчица от засада

край кошарата на дядо Влади.

Видя го той и тоягата извади -

хукна с нея, Вълчо да награди!

В. Софин 

Една разходка над езеро Панчарево

                                                                     

 

                                                                      

             Една разходка над езеро Панчарево

           Когато има работа или щом се налага да се пазарува екстремно се налага да се прескочи до столицата. естествено там в зависимост от парите, които притежавате може да се сдобиете с желания продукт.

  Една разходка, която не знае крайния изход. Вход има, но изходът, ако има такъв се нуждае от действие..

   Пежакът на, когото е осигурена сянка в жегата на юли не отказва съдействие на следобеда.

Тръгваме трима в 13 и 30. Естествено е, че това са Пежакът, който запали с едно врътвате на ключа от страна на Боян и моя милост, човек вечно гладен за нови изживявания.

 Крайна цел магазин на Технополис и евентуално нов ЛАПТОП. 

Докато Боян избира, аз се насочвам към фотоапаратите. защо ли? Може би съм слънчасал по пътя към София? Не. Просто преценка, че старият не върши много добре работата си. Някога и мен ще ме сменят като стар и ненужен... Може! Но младежкият ми дух едва ли ще може да го пенсионират! 

   Боян купува ЛАПТОП, аз взимам нов фотоапарат Никон. Ехе ще има снимки, знам го, аз.

Тръгваме. Всъщност се връщаме от София към Самоков. 

Внезапно една идея идва и ме хваща неподготвен.

Малък скромен преход по екопътечка над езеро Панчарево!  Защо пък не? Време има макар, че юлската жега хапе безмилостно. единственото успокоение е, че пътеката минава през гора, където сянката е сигурна. 

Отбиваме се над село Кокаляне в посока село Герман. Пежакът си поема въздух на паркинг, където му е осигурена сянка под едно дърво.

    Минаваме по мост, откъдето отляво до нас се чува кучешки лай. Изскачат от сянката два песа, но в жегата само се задоволяват да ни показват озъбените си физиономии. 

 Не губим ум от страх, а с усмивка ги отпъждаме. завиваме вляво от моста покрай част ох хребета обрасъл с храсти и дървета. Пред нас се материализира ВЕЦ "Кокаляне".

За тези, които се интересуват от историята на езеро Панчарево ще споделя неща от Уикипедия:

        "Езеро Панчарево е язовир в горното течение на река Искър, на територията на Столична община. Красивата природа и близостта му със столицата го правят любимо място за туризъм и излети. 

   Намира се на разстояние 14-16 km югоизточно от центъра на София в посока град Самоков и ктурорта Боровец, на 2 km от околовръстния път, по протежение на улица "Самоковско шосе". Разположено е в самия край на живописния Панчаревскеи пролов, между Витоша и Лозенска планини, при вливането на река Бистрица в Искър. Местността съчетава в себе си неповторимия ландшафт на водната площ и средно-високата планина. На западния му бряг е разположено курортното село Панчарево и Панчаревски минерални извори, до него опират също селата КТокаляне (югозападно) и Герман (североизточно). Източният му бряг е зает от дъбови и борови гори, а склоновете се спускат стръмно към водата, на места завършвайки със сипеи.

Панчаревското езеро е държавна собственост. То е водохранилище от Искърската каскада за условно чиста вода, задоволяващо промишлените, благоустройствени, хигиенни и рекреационни нужди на София и на други селища от софийската агломерация. Язовирната стена, изпускателните съоръжения, челният преливник и изравнителят, заедно с водовземните кули, промишлените водопроводи и напоителния канал, се стопанисват от „Напоителни системи“ към Министерството на земеделието и храните. Министерството на околната среда и водите отговаря за водата в езерото, а Столичната община се грижи за прилежащите територии. Министерството на младежта и спорта от своя страна има отношение към собствеността върху спортната инфраструктура.

      Като част от второто ниво на каскада "Искър" езерото осъществява дневното изравняване на преминалите през яз. "Пасарел" и ВЕЦ Кокаляне водни количества, като извършва и минимално регулиране на оттока на реките Планщица, Ведена и Витошка Бистрица преди навлизането на река Искър в Софийското поле. След 1964 г. е обявено и активно се използва като обект за рекреация.

     В миналото река Искър била далеч по-пълноводна и често измествала коритото си, като образувала множество естествени въртопи и вирове, между които се редували малки ниви, ливади и зеленчукови градини. Някои по-възрастни панчаревци и до днес помнят колко много хора от цялата страна идвали в почивните дни около Искъра, дори с автобуси, между старата централа и минералната баня (днес езерото), като прекарвали на това място горещините, къпейки се в бистрите му води.

Главна заслуга за построяването на езерото в Панчарево има инж. Иван Иванов, кмет на София в периода 1934 – 1944 г., на когото се дължат много ключови за оформянето на европейския облик на столицата градоустройствени дейности. По негова идея е създаден Рилският водопровод и започва благоустрояването на парк Витоша. Езерото е създадено по изкуствен път чрез изграждане на бент. При завиряването му в периода 1954 − 1957 г. минералните води в поречието на реката са съхранени и изведени на брега, където се използват и до днес в сградата на банята, чешмите до нея и открития минерален басейн. При оформяне и социализиране на бреговата ивица са създадени няколко атрактивни мостика, използвани във връзка с поддръжката и експлоатацията на находищата на минерална вода, както и за разходка и акостиране на малки плавателни съдове.

От стената на Панчаревското езеро е започвало трасето на проектирания през 1950-те години на 20 век, но изоставен впоследствие, плавателен и отчасти отводнителен канал на София, известен още като Софийското море - определение, което по-късно става нарицателно за самото езеро.

През следващите години водите му се използват основно за водни спортове, промишлено водоснабдяване и напояване. През 1966 г. е построена първата гребна база в района, а две години по-късно – Националната гребна база, която по това време е най-модерната в страната, с капацитет за провеждане на олимпийски състезания. По същото време са изградени трибуните и кулата за наблюдение и започва разширяването на съществуващата обиколна алея с цел изграждане на път за заснемане на състезанията и осигуряване на пряка видимост към състезателното трасе с дължина 2100 m. През 1977 г. езерото до София е домакин на световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – на световното първенство за младежи във водните спортове.

През 1980-те години като атракцион се е движило малкото дървено корабче „Созопол“ – просторно и предлагащо възможност за разходка на групи до 15 – 20 души. През 1987 – 1988 г. уникално по рода си за България и второ в Европа вариете в ресторант „Лебед“ с плаваща във водите на езерото сцена на понтони представя звездите на българската естрада, както и много фолклорни състави от района. Интерес представлява и хотел-ресторант с форма на кораб, разположен в сградата на софийския ветроходен и морски клуб през 1990-те години.

Около Панчаревското езеро през годините са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, ведомствени почивни домове и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове (академично гребане, ветроходство), излети с лодки и водни колела, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов.

    Национална гребна база "Средец" и гребната база на спортен клуб „Академик“ са специализирани за провеждане на тренировки и състезания в  гребните дисциплини. Има проект за изграждане на велоалея по протежение на бул. Самоковско шосе и обиколния път на езерото от страната на Лозенската планина. От южния му край започва защитената зона „Плана“ от екологична система „ Натура 2000". " 

      Веднага зад Сградата на Вец Кокаляне виждаме чешма от която някога е текла  вода. Сега нямаше как да утолим жаждата си освен другата за приключения. Виждаме вдясно началото на еко пътека, която води до направен голям християнски кръст.

  Всъщност целта ни е именно това място горе, откъдето се вижда като на длан цяло езеро Панчарево. Пътеката криволичи и се вие като змия на горе. 

Едва тръгнали съзираме табелка от шперплат на, която любопитния турист прочита следното:

"На Виктория и Александър

Заедно по пътя на живота поемете,

ръцете си в едно сплетете

душата и сърцата заедно си вий

подете и като това дърво

завинаги в едно бъдете!

Явно това беше поздрав на младоженци от трима приятели на, които също личат имената на дъската от шперплат.

Срещам по пътя си къщичка за птици закачена на дърво над пътеката. поздравявам се с едно самотно момиче, което слизаше надолу по пътеката. Боян, с чиято сила и младост не мога да се боря отдавна ме чакаше горе, където пътеката се отклонява надолу към една открита площадка с пейка за почивка и настроение за панорамни гледки.

   Стигам горе и тъкмо да тръгна към Кръста внезапно виждам паметник направен от камък паднал но с гръб в храсталака. В близост до него лежеше и постаментът му. Заинтригуван от видяното снимам паметника.

Веднага след това надолу срещам турист тръгнал нагоре по пътеката. Разменяме поздрави и той изчезва в храсталака през гората. 

   Синът ми Боян Вече ме чака на пейката. Правим снимки на езеро Панчарево, където в момента имаше гребци с лодки, които явно провеждаха тренировката си.

  Току наблизо до пейката съглеждаме израснали малки кактуси, които изненадват не толкова с бодлите си, колкото с това, че са успели да открият живота си  именно тук в близост до езеро Панчарево.

Мисълта, че трябва да тръгваме обратно ме проряза, но няма време да се отлага обратния преход до Пежака.

Горе, където пътеката продължаваше, а това явно беше Панорамната пътека, както е известна на софиянци внезапно виждам руини.

Доколкото разбирам това явно някога е било почивна база. Или пък вила за почивка!?

Тъжно е, когато очите видят такива неща. Разрушения, паметник бутнат...

 Поемам угнетен надолу с тревожната мисъл за това, че не умеем да пазим това, което предците ни с труд са построили. губим историята си, такава каквато е била за да приемем после фантазията, че това нещо е било лошо и е трябвало да загине. Да изчезне сякаш никога не е било. Но паметта на предците ни трудно се изтрива! 

Явно това място е добро място за разходка на млади хора. Дори срещаме двама млади ентусиасти личеше си, че са деца с велосипеди.

Както и да е. Още един преход затвори страницата си за нас. Единствената мисъл за спасение сега се оказва Пежакът скрит на сянка.

Ако обичате панорамни гледки, то това е вашето място. Вашият преход. Пейката, където може ако сте влюбени да се закълнете на любимата си; да пийнете вода от шишето, което носите със себе си и да се усмихнете на топлото юлско слънце.

В. Софин