Музиката! Хубавата песен! Прекрасните любовни стихове в нея!
Всичко това, кара кръвта във вените ни да буйства и да се вълнува.Създадена още
от древни времена музиката гали ушите, целува мислите и ни връща отново във
времето на младостта. Когато до нас достигне отдавна забравена песен, без да искаме неминуемо се връщаме далеч в
спомените си. Отново виждаме в нас плахия младеж и усмихнатата уверена девойка,
с която гордо крачехме по-улицата, мислейки, че целият свят е в краката ни.
Ритъмът в музиката сближава хората. Ароматно
прозвучалото парче, ни кара да си
тананикаме с красиво подредените думи от песента. Иска ни се да танцуваме.
Развълнувана до крайност кръвта на младите двойки на дансинга закипява.
Освен радост музиката неизменно донася и сълзи. Дочута тъжна песен или мелодия, неминуемо връща
спомена за времето, когато късмета не е бил с нас. Сълзите идват сами. Бликват
невъздържано докоснати от миналото. Въпреки, че хората твърдят, че щом мине
време и всичко ще бъде излекувано.Уви! Не винаги!
Когато видим случайно на улицата сватба и чуем българското
хоро, нашите крака уловили ритъма искат, скачат и се надяват да играят. Не устояли те пъргаво се включват там с всички
други, вече обхванати от чара на нашенското, народното. Красивата музика
сътворена с талант, съчувства, гали, вълнува. Дори понякога така ни боксира, че
освежени от нея тялото ни истински релаксира. Тя успешно стига и до най тъмните кътчета на душата ни нежно масажира негативно събраните емоции в
нас Бих казал, че музиката обича всички! Дори животните я харесват. Би било
хубаво така, както ни сближава и ум в главите да раздава. Защото днес забързани
в ежедневието си забравяме, че музиката е лек за душата. А за да бъдем
пречистени и освежени е нужна тя, добрата чувствена песен. Щом прозвучи такава
мелодия ние се питаме, дали не би могла да спаси света от глупостта на онези
хора, които мислят единствено за себе си и личната банкова сметка. Добре
написаната музика, изпълнена с виртуозност, възпитава, дарява, учи на любов към
ближния. Ритъмът пленява краката. Не устояло сърцето започва да играе, да мечтае. Това кара всички нас, да се
увличаме, танцувайки с подходящ партньор. Благословени сме, че я има! Без нея
никога няма да е същото. Няма песен, няма любов! Сиво скучно ежедневие! Птиците
пеят сутрин в гората омайват, защото обичат музиката. Нежните им трели
гъделичкат всички дочули ги уши. Докосва ни с музика морето, шуми вятъра,
дъждът пее приспивната си песен. Усещаме
как ни пленява отвсякъде, тя неукротима по-дух превзела не една крепост,
мелодия сътворена от времето! Времето което неминуемо ни подсказва, че тя е вечна и винаги ще я има!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар