Два нещастни лева! Точно толкова се валяха в прахта на пътя
пред мен. Изглежда стопанинът им, ги бе захвърлил. Бяха скъсани. Двете парчета
от банкнотата стояха близо едно до друго и нашепваха на потните ми длани да ги взема. Явно собственикът
на парите ядосан от нещо се е отнесъл към тях без жалост. Дали пък, не беше
решил, че с двата оборотни лева няма много неща да се купят. Или пък може! Зависи какво? Две
банички по лев. Но ако реша да ги прибера, ще трябва да ги подлепя с безцветно тиксо. Така изтормозени на две части, никой продавач нямаше да се хване на
въдицата и да ги вземе. През осемдесетте години на двадесети век с двата лева
щях да купя осем банички по двадесет и шест стотинки. Нужно бе тогава, само да
дам от джоба си още осем стотинки. Днес се вижда явно, че банкнотите от два,
пет и десет лева са станали стотинки, като стойност. С тази оборотна пара в
джоба, човек не може на преглед в болница да иде. Едно време и без тях щяха да
ме приемат. Днес не! Първо ни искат личните данни и проверяват усърдно на
компютъра, дали сме били съвестни граждани, които са платили здравното си
осигуряване. После искат три лева такса –преглед и едва тогава реагират.
Като нищо човек може да се гътне, докато чака да го открият на компютъра. И след
като двата лева не стигат, ние сме принудени да се само лекуваме с илачите на
баба. Въпреки всичко обаче парите трябва да се уважават, а не да се хвърлят
като ненужна вещ на пътя. Затова аз жалостиво се преклоних пред скъсаната
двулевова банкнота и я прибрах в джоба си. Парчетата от нея, бяха поели от
някъде масло и миришеха неприятно. Все пак, те не бяха виновни за това. „През
колко ли ръце е минала, тази нещастна банкнота?” –замислих се аз. През пазари,
къде легално, къде не. Сигурно, може и под формата на рушвет. За някаква
належаща услуга без която нашенецът не може да мине. Обикновено се казва:
-Заповядайте моля! Пийнете едно кафе или си вземете бира!
Каквото желаете моля!
Като ги гледам, колко са успели да изпатят, в краткия си
бурен живот. Двата лева, често са минавали през отрудените потни длани на
работници. С тях е купуван хляб, с който бедния е засищал глада си. Пияницата
ги е харчил за чаша алкохол. Служили са и като пари с които нечие дете, отиващо
на училище е взимало закуска. Мислейки за всичко това, се чудех, какво ли ще
може да купя с тях, което да струва точно два лева. Без да ми връщат ресто или
да додавам от жълтите стотинки в джоба ми. В близкия зарзават продаваха
увехнали ябълки. Също като двата изтормозени лева. Килото струваше, колкото стойността на намерената от мен
оборотна банкнота. Два увехнали лева за килограм омекнали ябълки! Дали е
справедливо? Два вмирисани потни лева за килограм полуизгнили ябълки! Каква
ирония!
С бързото си предвижване банкнотата от два лева е успяла да
остарее. Прескачала е от град на град, надзъртала е и в селата. Дори е връщана,
като вересия. От толкова пипане , тя не е успяла да си почине на топло в кесия.
Все пак животът е кратък! Дори за една двулевка. Най-оборотна, бързо износваща
се. Като проститутка с многобройни клиенти, които искат да я притежават,
мачкайки я в потните си немити ръце. Казват, че парите нямали душа!? Имат, но
тия оборотните банкноти. Всеки ги пипа. Мачка! Къса! Богатите надвили прищявката
си, палят пура с двата мизерни лева. Какво е за тях? Явно нищо. Но два лева
са за бедния, два хляба, които ще изяде с помощта на безплатна чешмяна вода.
Оборотната банкнота, някога е била млада! Току що излязла, новичка, не измачкана
още. Готова да поеме пътя си към приключението и оборота на живота си. На края,
същата намерена от мен двулевка, ще пристигне напълно изтрита в банката. Там я
очаква заслужена пенсия, под формата на горяща печка. Тя облизвайки омаслената
и страна ще я глътне ненаситно цяла. От двата лева ще останат само, малко
синкава прах, която вятъра ще разпръсне навсякъде из градското сметище.
Нищожните частици от банкнотата, едва тогава ще достигнат истинската своя
стойност. Ще успеят да завземат най- голяма територия. За нас хората тази
стойност е невидима, но за изгорената банкнота от два лева, тя е всичко, което
е постигнала в мизерния си отруден живот. Два лева, а!? Само два скъсани,
мизерни лева!
Няма коментари:
Публикуване на коментар