За времето и напуканото старо шосе!

Листата на дърветата, почувствали топлото време, изпълзяха срамежливо. Разтвориха влюбено, зеленото свое лице, към слънцето. То усмихнато грижовно пускаше лъчи по-цялата земя, достигайки и в най-тъмните, неприветливи кътчета. Тревите до скоро свели ниско глави, отскочиха на воля. Почувствали свобода, те се рееха съвместно с цветята, чиито цветове пръскаха упойващ аромат. Мирисът беше подпомогнат от вятъра. Той влюбен проникваше в случайно избрани носове и щастливо пръскаше уханието си там. Цялата тази необикновена свобода, бе успешно нарушавана от вонята на преминаващи автомобили. На воля те търкаляха бързо колела, по-напукано, сбръчкано от времето шосе.Ежедневно надбягвайки се с него, те стресираха гладката повърхност на пътя. Старото шосе изложено на вятър, дъжд и сняг през сезоните бе показало вече, вените си. Изникнали от лошото време те с постоянство напомняха за себе си, като откровено се пукаха. Образуваха на пътя дупки, които се пълнеха с кал, сняг или вода. Напразно тръпнеше в очакване, остаряло напукано шосето. Тридесет години минаха. Никой не се реши да го облече с нова здрава дреха. Днес напълно изтощено, то бе принудено да скърца безпомощно, търсейки справедливост. А такава на пътя нямаше! Затова обзето от безсилна ярост шосето, с многобройно изпъкнали вече, спукани вени, започна да троши колите. Вглъбени в себе си хората не подозираха намеренията на пътя, който криеше дупките от тях. Катастрофираха! Шосето натоварено през деня от трафика, винаги взимаше някоя жертва със себе си. Неразумните водачи с превишена скорост намираха, завинаги успокоение на пътя. Сякаш хората бяха на бойно поле! Удар! Скърцащи, изморени спирачки! Трясък и край! Край на човешки живот, отишъл си без време! Шосето цяло напукано, гледаше отстрани притеснено. Виждаше, как се вдига пушек от горящата кола, и как времето виновно за всичко това, се усмихва някак си греховно. Греховно, защото бързащо, като всичко на пътя, и то без жалост, бе отминало. „И сега накъде!” – отново питаше се, старото напукано шосе. „ Бъдещето ще покаже! Много хора ще накаже!” –отвърна ехото, предизвикано от полудяла, скоростно преминаваща кола.

В.СОФИН