Метлата
обвинила лопатата за смет, че била мързелива:
-Лесно ти е на теб, каква си готованка! Аз цял ден тичам до изнемога.
Летя без почивка, насам- нататък и
събирам на купчина боклука. Ти го грабваш на един път и изобщо не се уморяваш!?
През другото време все почиваш, подпряна на завет в ъгъла. И понеже аз съм
по-работната от мен хвърчат сламки. Затова постоянно се смалявам… А ти стоиш наконтена
нова, сякаш никога не си познала, какво е труд.
-Виж какво!-отвърнала с любезен тон лопатата. –На този свят
едни работят повече, защото друго не умеят. А ние сме принудени освен всичко,
да ръководим такива като вас за да спасим положението, когато сбъркате и
сметете боклука на други, които не
заслужават внимание.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар