Един депутат с
вещата помощ на личен шофьор, бързал за заседанието в парламента . Докато
служебния автомобил преодолявал спънките в движението, той споделял на висок
глас възмущението си от вчерашния труден ден, който се оказал нервен за него:
-Ще ми разправят те…! Коалиция! Как пък не! Аз да не съм,
лукова глава, а?
-Да господине! -прозвучал в съгласие тихия глас на личния
шофьор.
-Какво…? Значи съм лукова глава а?
-Да господине… Не се обиждайте, но Вие сте такава…
-И защо мислиш така, говедо такова! –ядосал се депутата и
благословил шофьора си със първия хрумнал му обиден елемент откраднат от българския език.
-Ако не бяхте лют, като лука, щяхте да сте отстъпчив и
вероятно сега вече в коалиция. А Вие господине, не искате да сте магданоз…!
-Защо магданоз, бе Спасе?
-Ами защото, той съдържа витамин Е, който помага за
размножаването…. А Вие разбира се, както споделихте, не искате това. Скромен,
независим депутат, който винаги е в опозиция, настръхнал, лют също като лука… Сам, като цар и генерал! Вие решавате, дали на дясно или вляво ще завиете. А
когато сте неразположен и среден пръст може да покажете, като изобщо не
гласувате, а само тихо се преструвате на врял, кипял и всичко видял, независим
депутат…
-Хм… Умно! –съгласил се депутата. –Но да не съм те чул да
кажеш пред други, че съм лукова глава… Защото веднага на часа, ще те уволня и
дори съдя за обида! Все пак живеем в демократична правова държава! И дали съм
люта, лукова глава или не, определям само аз1 Аз Спасе и никой друг!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар