Лагерния огън

         В планината, нищо не сближава хората, така както лагерния огън. Напълно непознати надвесили очи в пламъка, удивено гледат, как дървата се стопяват, докато от тях остане единствено пепел. Припукващ и съскащ, огъня щастливо огрява лицата им, по които играят странни сенки. Най-добрият разказвач, не спира унесен да сипе истории, коя от коя по-забавни.  От време на време неистов смях показва, че майстора на езика е напипал тънката струна у слушателите с която гъделичка приятно ушите на всички присъстващи.Когато приказката внезапно свърши и дървата в огъня неминуемо догорят, някой от групата бързо се втурва, нетърпелив да сложи нови и пламъкът отново оживява. Оживява и разказа на разказвача. Замълчал за няколко мига, той отново съвместно с огъня взима въздух без колебание и започва да омайва с чувства събралата са публика.

Всичко това на фона на отдавна изгрелите звезди, които учудено гледат в хората.  А те зяпнали в пламъка слушат, как се леят леко думите на разказвача.

Нима не виждат, красотата на луната, която впечатлено блещи очи, към земята и навярно се пита, защо всички долу не гледат нагоре към нея, а вместо това са намерили някаква измамна красота долу в огъня, в който пукат догарящи сложените дърва. Естествено съвсем живи пламъците, поддържат атмосферата заедно с любителя на забавни истории, който явно черпи сили от смеха на хората, защото езикът му не спира измамно, като хамелеон да прелива от различни тонове и багри, които са украсени, понякога с лют пиперец, друг път просто с аромат на цветя, доказващ, че романтиката все още е тук и съществува. По-носталгично настроените натури, оприличили себе си в разказа му, успяват да избършат насълзените си очи.  Разчувствани внезапно всички се умълчават, освен огъня, който продължава да играе с пламъците си, като отново и отново, създава причудливи сенки по-лицата на хората.

Душата на компанията, подхваща весела песен и връща усмивките и настроението с китарен звън на събудилото се събрано общество.

Когато все пак нощта превали и събраните за огъня дърва изчезнат, мнозинството разпръснало се вече спи настанено в палатки. Последните игриви пламъчета все още се опитват да се борят с пепелта, докато слънцето покаже най-после усмихнатото си лице и денят започне отначало. След кратка закуска всички сгъват прилежно палатките, строяват пълни раниците и поемат бодро по-туристическите пътеки в самото царство на планината. Когато надвечер, лагерът отново грейне стоплен от игривите пламъчета на огъня и около него се сберат нетърпеливите лица на планинарите, приказките тръгват пак от там, където бяха свършили предишната вечер. Всички  тръпнат в очакване на нещо ново, необикновено, неразказано, несподелено досега… Истинско и неподправено! Родено там където смелите извършват преходи в планините на България;където човек среща еделвайса и се сблъсква с неописуеми гледки, които стоплят и извисяват душата; където орлите гордо летят и смущават с полета си върховете издигащи се към небето. Там в лоното на майката природа, всемогъща и омайна, където всеки поздравява с усмивка и искрено желание, защото просто, там горе липсва завист, няма омраза. Има само любов, която всички събрани край лагерния огън усещат, как сгрява душите им и ги прави едно цяло, една сила достигаща до сърцата, които туптят заедно в един ритъм. Ритъма на планината!

В.СОФИН