ФАКТ!

Не знам, кой идиот движи ръката ми, когато пише, но знам, че именно тогава мозъкът ми спи. Като, че ли някой се намесва и върху белия лист се появяват знаци. Думи, изречения и смисъл. Всичко това на български език. Стреснат от видяното се опитвам да разбера надрасканото. Уви! Всичко е мъгливо, неясно.

  Попитах приятел, да ми обясни какво е това, а той ми каза, че било шедьовър. Как пък не!  На мен ми се стори някаква простотия надраскана от ръката ми с чужда помощ, та да не скучае.

-Чети бе! –скара ми се приятеля и аз отново погледнах в написаното. Дори за момент успях да се замисля. Нима аз бях сътворил цялата тази каша? Уви! Мозъкът ми, дори спящ бе намерил сили да ме излъже, като твори. И да написаното изглеждаше, сякаш от майстор на перото.  Позволих си да проверя това, като отнесох разказа в редакцията на местен вестник.

-От къде сте го преписали? Кой е авторът му? –усъмниха се веднага вгледани в невзрачната ми физиономия.

-Ръката ми от скука го написа, под диктовката на мозъка, който неизвестно как успешно и го продиктува!

-Да бе! Как ли пък не!  -продължи редактора от вестника със съмнението си.

-Добре де! –съгласих се примирен донякъде и им показах тетрадката с черновата в която щъкаха, сготвени от перото ми и други вкусни разкази.

Ахнаха!

-Браво бе! –похвали ме внезапно редактора и ушите ми засрамени, чули това почервеняха от удоволствие.

-И какво работите ако не е тайна? Да не би, да сте завършили журналистика?

-А, не! –отвърнах смутен, скромно аз. –Аз съм един най-обикновен, скучаещ нощно време портиер...  Когато неусетно задремя, неизвестно как на белия лист се раждат думичките... Щом се осъзная и ги прочета, и аз не вярвам на написаното.... Но е факт! Просто Факт!

В.СОФИН