Движението наречено живот!

              Животът е движение! Горящ огънят мести силен с пламъци, дървета, разрушава къщи, без милост помита всичко по-пътя си. Когато се умори да вилнее и няма какво да захапе, умира.

        Вятърът роден също танцува безгрижно в полята, размества, дори отскубва треви и дървета. Люлее закачливо косите, смее се в лицата на всички. Когато се преумори, умира. След кратко време се появява  друг, съвсем нов, който пак, ще се вихри необезпокояван от никого на планетата земя, като  новороден и изключително могъщ, ще кърши клони в гората, ще играе с цветята в полето и ще се подиграва с всички ни.

      Изникнали от плътта на земята изворите на реките, идващи високо от планините, се плъзгат ромонещи сред гори и долини, като носят камъчета, разместват пръст и влизат приветствани в лоното  на моретата и океаните. Там където, движението изобщо не спира. Някои от тия водни потоци, пресъхват и умират. Но благословена  земята ражда други извори и животът започва отново...

       Слънцето безмилостно поглъща водните маси и образува кръговрат. Появяват се ревящи облаци, които пускат живителната си влага, донасяйки зеления рай на земята.

        Времето е това, което могъщо движи всичко!  То създава живота в многобройните му форми... То и само то, единствено решава, кога да го отнеме. Скалите които стоят, като свидетели на изминали цели векове, също се ронят и умират, ставайки на пясък, който новороден  вятър  поема като прах и го хвърля понякога в очите ни, които са винаги любопитни за всичко.

       В крайна сметка излиза, че всичко, което се движи е живо:

Слънцето грее, луната свети,

звездите украсяват, свода небесен!

Птиците пеят, бълбукат реките,

пълзят, влачат се родени мъглите!

Бучат недоволни океани, морета

блъскат с пръски, крайбрежни скалите!

Играят откровени, живите чувства

И сбъдват у хора – мечтите!

Изменят се с танца на времето

На всички, на всички съдбите...!

Родена, появила се сякаш от нищото планетата ни диша и живее съвместно с нас, нейните най-неразумни деца, които често вършат зли дела, като така унищожават чудесата  на нея.

Има правила и природни закони в този свят. Ако не се научим да ги спазваме, а явно не сме се научили с експериментите, които неразумно правим, ще загинем.  Някъде другаде може би ще се роди нов живот. Но дали ще бъде, достатъчно разумен за да оцелее. Свят в който любовта тържествува! Свят без завист и омраза! Свят без алчност...! Може би утопия? Според земните ни схващания, не може да съществува. Но това е според нашите измислени закони. Движението е живот. А нима много от държавите не промениха статуквото в страните си? Тридесет, четиридесет, петдесет или повече години. Никой не знае, какво ще донесе времето тогава, нито пък ще се разбере, дали животът ще бъде по-хубав от песен или няма да има такъв.

Според мен прав е бил онзи човек изрекъл думите: „Подлагай всичко на съмнение!” Само така може би животът би просъществувал.  „Всичко тече, всичко се изменя!” Дано и хората някога осъзнаят, че живота е дар и като такъв вместо да го унищожаваме, да го запазим за идващите поколения след нас.

В.СОФИН