Обикновено кошче за боклук

              Благодарение на усилията на кмета в един провинциален град на различни места се „родиха” нови кошчета за боклук. Оцветени в жълто и зелено, те привличаха вниманието на пешеходците. Е, поне се опитваха, защото повечето хора, даже не ги забелязваха  и изхвърлените с лека ръка, хартии  летяха безпомощно навсякъде. Дори площада не избягваше участта си, да се снабди с угарки от цигари, които плуваха удавени там, долу на плочките от обществото.

       Пред градската община също се мъдреше едно усмихнато кошче, което без усилие събираше остатъци. Не липсваха вътре в него, части от закуски, огризки от ябълки, празни опаковки от кроасани, кутии от цигари, фасове и дори алуминиеви кенчета от бира. Съвсем приветливо кошчето не отказваше да приеме, дори дъвки, които залепваха безгрижно за дъното му. Безмилостни тютюнджиите се възползваха максимално от доброто му  настроение  и често се събираха около него да пушат и водят разговори. Накрая дори не забравяха да хвърлят угарките и да оставят безгрижно изплюта горчивата си слюнка вътре в него.  Добродушно, кошчето продължаваше да радва всички ползващи го с гостоприемството си и със зеления  цвят, с който бе боядисано.

     Вечер, когато хората от общината се прибираха по-домовете си, всичко опустяваше.  Самотно останало кошчето, чакаше приятели на посещение...

       Такива не закъсняваха да се появят внезапно огладнели. Бездомно куче търсещо вечеря бе качило лапи горе върху кошчето и ровеше усърдно с муцуната си вътре. След като успя да измъкне недоядена баничка, останала от сутринта и да се справи бързо с нея, отново подуши за плячка. Уви! Такава тази вечер нямаше... Менюто се оказа слабо. Липсваха други остатъци от храна. Угрижено кошчето за боклук се опита да каже това на бездомното куче, но не успя, защото то ядосано безцеремонно вдигна задна лапа и обля с урината си зеления приятен цвят на ламарината му. След като задоволи прищявката си песът хукна да обиколи и другите кошчета. Обидено от това грубо отношение, кошчето се нацупи.

       Луната която отгоре надзърташе с любопитство, видя случката  и също се натъжи. Когато наблизо до нея закачлив вятър се опита да я разсее, тя направо го помоли да скрие неприятните гледки от нея, с помощта на облаците, които също играеха безгрижно в небето. От него надничаха засрамено и част от звездите, учудени от видяното.  Много скоро луната бе изцяло скрита и пролетния дъжд  дошъл внезапно успя да изкъпе пострадалото кошче, което отново се усмихна щастливо.

       Сутринта още преди слънцето да се покаже и глътне разсипаната нощна влага от дъжда по-тротоарите и площада пред общината се появи клошар с чувал на рамото си. Съвсем грубо и нетърпеливо той обърна кошчето с дъното нагоре и целият труд с който бе събран боклука, отиде по-дяволите. Всичко изпадна върху плочките. Останаха вътре само упоритите дъвки, които намерели сигурен подслон вътре, така и не излязоха. Клошарят поразрови с ръка боклука. Прибра прилежно недопушените фасове, мушна в чувала алуминиевите кенчета от бира и ядосан, че друго няма , изрита с все сила зеленото кошче. Горкото!   Не свикнало на такова грубо отношение, то се отскубна от желязната си стойка и падна встрани в розовите храсти. Без колебание и без съвест клошарят го взе и скочи върху му. Смачка го почти изцяло и като се усмихна с щърбата си уста, доволен от извършеното  го скри в чувала и го метна на рамото си. Без да се огледа и без изобщо да му пука, че камерата отпред пред общината бе заснела случилото се, клошарят се отдалечи с бърза крачка, към следващите жертви. На тях не посегна, защото вече градът събуден, бе успял да изплюе вън хора, които бяха тръгнали за работа.

    Общинарите така и не успяха да разберат, кой е злосторника отмъкнал кошчето за боклук. Камерата засрамена, се бе успала и не бе заснела почти нищо. Но това бе станало, защото хитър  паяк, беше изплел  мрежата си именно върху нея.

       Вечерта пред празната желязна стойка, където се усмихваше преди зеленото добродушно кошче спря огладняло бездомното куче. Озадачено обиколи мястото и след като подуши наоколо му, вдигна глава към току що изгрялата луна и нададе тъжно протяжен вой. Близо до него подухна любопитен пролетния вятър. Дърветата зашумяха възмутено с  едва никналите си, още мънички листа. Звездите горе на небето премигнаха уплашено и бързо се скриха в появилите се ненадейно, тъмни облаци. Внезапно блеснаха светкавици, които озариха площадката пред общината. Заръмя!  Цяло изкъпано от падналия дъжд, бездомното куче спря воя си и хукна в неизвестна посока, търсейки подслон. На площадката остана единствено циментирана празната желязна стойка, където до вчера се смееше щастливо и винаги готово да откликне, на всеки в помощ, добродушното зелено боклукчийско кошче.

В.СОФИН