Един работник все се оплаквал от шефа си.
Веднъж не се удържал, ядосан и изпуснал една дълга „благословия” пред , колега.
Резултатът изобщо не закъснял. Още на другия ден бил извикан в кабинета на шефа
за обяснение.
-Чух, че се оплакваш от мен Пешо? Май си недоволен от
допълнителната работа, която ти осигурих, за да не скучаеш през обедната
почивка? И ругаеш!? При това на майка.
-Не е вярно шефе! Нито думица не съм казал! Само пръднах!
-Пръдна? –с недоумение, озадачен шефът вперил невярващ
поглед в Пешо, който докато го гледал в очите без да мигне, рекъл за свое
оправдание:
-Пръднах и чак при вас се е размирисало. Какво да се прави,
не беше нарочно! Просто нужда шефе, като с жена чужда, дето гола съблазънта у нас събужда!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар