Животът хванал в клещи младия
момък, неприятно го притискаше. Нуждаеше се от пари. Не само за него, но и за
старата му болна от рак майка.
Принуден взе решението си макар и трудно. Заминаваше в чужбина да търси
работа.
На перона на гарата, бе дошла майка му да го изпрати.
Докато слушаше последните и наставления да се пази, внезапно влакът подаде
сигнал за тръгване. Майка му се нуждаеше от време. Нямаше обаче такова. Само
секунда щастие. Последна целувка между син и родител и тя остана сама на перона. Просълзена вперила очи в отдалечаващия се влак, който отнемаше надеждата и за
живот. Оставаше сама. Без близки, без мъж, подкрепа и секунди за щастие...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар