Камъкът приказваше с висок тон на пясъка. Хвалеше се, че е силен, безпощаден и особено тежащ на място.
Пясъкът не отговори. Само вдигна вежди, присмехулно. Отвори невидима с просто око уста и погълна камъка. Той нямаше време да се оплаче на някого. Особената му тежест го предаде и скри вечно гладкото му излъскано от вятъра лице от света, в който не само парите имаха сили и право да управляват.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар