Настойчивия глас
от джиесемът оставен за почивка на нощното шкафче прекъсна сънят му. Мъжът ококори очи в изненада. За някаква
секунда време, бе изгубил представа, къде се намира. Погледна слисан празното
място в леглото до него и премигна. Нещо липсваше, но нямаше спомени, какво е.
„Кой ли по-дяволите звънеше точно в три през нощта?“ –тревожна
мисъл обагри спящият му все още мозък, докато вдигаше джиесема за отговор.
-Честито! –чуха ушите му. –Съпругата Ви господине, току що
роди! При това не едно а две.... Близнаци! Трябва да черпите!
-Съпруга близнаци!? –отрониха удивени, плачевно устните на
мъжа, който слисан премигна секундата си и най-после успя да включи и мозъка си
в действие.
Завчера бе закарал с голям труд милата в родилния дом и за
това леглото до него, бе празно!...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар