Ама че бързане! Техниката
като, че ли нищо друго не я интересува освен живота на лента. При това толкова
бързо се обновява, че остарява едва появила се на пазара. Електроника навсякъде.
Чупи се едва включена. Пазарът трябва да върви, нали? Е да, ама ние по-старите
хора да мрем ли, като не се чупим навреме. И за това си имало решения. Фалшиви лекарства,
предписани грешно и краят е близко. Рекламата единствено стои насреща ни и се
усмихва цинично, предлагайки всичко. От пиле до мляко, което не е истинско. Фалшив
свят, лицемерни усмивки, лъжи и приказки измамни, политически, изговорени безкрай. И
всичко с една цел, добруването на човечеството, което само се изяжда.
В едно е късметлия
техниката, че не вижда тези неща. Докато тормозени ние оцеляващите, трябва
всекидневно да ги поглъщаме. Напредък! Към светло бъдеще! Заучени фрази от
миналото, които звучат и днес. Звучат но, не дават яснота, кога?
Може би, когато за
последната война на човечеството ще липсва не само техника, но и хора, които да
я водят. Ами! Нещата са под контрол! Да но, калният гьол се усеща и с балтона
на нас.
Често се питам, дали и ние като техниката се изменяме бързо.
Сигурно е така, защото разбиранията ни за живота се променят не прекъснато. Темпото
изтощава, води до болести и счупване на психиката. Къде си лято селско
безметежно. Билки, треви ухаещи на лято. Щурци и жаби пеещи в нощта!... Идилия,
която си отива, като износената техника. Какво остава, когато младите бягат и
търсят живот, който няма почва у нас. Изглежда, че и на запад също няма. Нима
парите носят щастие? Нима фалшът струящ от стоките, носи доверие? Нима все още
се намират хора, които решително ще спрат, наркотиците разпространявани легално?
Контролът е налице! Когато нищо не се прави за благосъстоянието и здравето на
всички, тогава става ясно, че конците се дърпат, и то не от техниката бързаща
да живее на не прекъсващи обороти.
„Да се завърнеш в бащината къща“, която вече не съществува. Изместена
от кутийки наречени апартаменти, от които полита боклук от терасите върху
главите на всички преминаващи долу...
Разум! Къде си? В космоса, при Бог или удавен в блатото на
човешката глупост.
Загрижени сме за себе си... Или удавени в безразличие!?
„Нищо не е случайно на този свят!“ Всеки го знае, но какво
от това. Нима ни става по-леко, нима дишаме чист въздух; нима живеем!
Докога ще бъдем
шарани!? Все някой друг да определя съдбата ни! Техниката я разбирам, тя няма
избор. Трябва да се чупи за да има нова и икономиката да върви. Ами оръжията!?
Трябва да има войни, бедствия и подтикване към само унищожение. Целта е ясна, че
и човекът трябва да се чупи. Да се троши и рони като хляба, който отдавна не е
хляб.
Свят, който върви към
гибел! Нима?
Животът продължава! Да продължава да ни ужасява! Умишлени,
измислени терористически действия, угодни някому. И апатия, която застрашава.
Любов! Хубава дума! Не единствена, но хубава!
Да поспрем, да се огледаме и се върнем към корените си!
Спасението ни дебне отнякъде! Но откъде ли? Или пък техниката, старата оцелява
и днес с малко помощ от наша страна. Новата се чупи! Защо и ние да се трошим
заради хатъра на някого! Когато има съмнение в нас, когато има чувство, че сме
мамени, не трябва ли да се променим поне малко. Не за друго, а за да спрем
честото „чупене“ между нас хората. Съдбата е в наши ръце, стига да осъзнаем
това.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар