Божурени сълзи

                                                                         

            Сълзите бликаха!... Въпреки времето, което ревеше неспирно и хвърляше пръски от дъжд на всякъде... Сълзите бликаха!... Мощните гръмотевици раздиращи небето на късове, спряха за момент, уплашени от видяното. В градината цареше хаос. Чувствата преливаха от розите, прескачаха към лехата с почти узрели ягоди, достигаха белия божур, правеха компания и на червения, розовия също.

Внезапно пролетната буря, която бе дошла с цел да превземе града отмина в посока към планината, където продължи да мърмори недоволно с трелите на гръмотевиците устремили се към приключения.

В двора стана почти тихо. Почти неуловимо за ухото, градината проплака. Капчиците дъжд превзели лицата на цветята, падаха към Земята, която вечно жадна бързаше да ги изпие.   Неусетно погледът ми улови сълзите. Божурът плачеше. Хлипането му стигна до мен, устреми се към сърцето и предизвика вълна от съчувствие в гърдите ми.

   Вятърът, все още немирен продължаваше да играе с капките бисерна вода. Разстилаше ги и натежалите от старост бели, розови и червени, малки нежни листенца на божурите опадаха плачешком на майката Земя, която влажна ги приветства завинаги в прегръдката си.

Божурени сълзите падат -

капят белите листенца!

Розовите също страдат,

червени, хълцат със устенца!...

В.СОФИН