Никой не е съвършен!

          Изглежда сякаш сервитьорките именно в този ден се бяха наговорили да измъчват Ганчо, който за пореден път се оказа на почивка.  Вечно гладен, дали защото така му действаше морският  влажен въздух или пък разголените жени по-плажа, едва влязъл в първия ресторант  той си поръча половин хляб към обяда. Когато не му го донесоха, не се разсърди, защото беше настъпен под масата от съпругата Галя, която имаше планове за неговото отслабване. Може би на вечеря ще успее да си хапне повече, мислеше Ганчо. Уви! Когато бялото вино и пържената риба бяха донесени, при това в съвсем друг ресторант, защото Ганчо не искаше да рискува, отново се оказа без хляб. Тъкмо отваряше уста в протест, когато винаги готов в действие галеният крак на Галя, спря устрема му. Пак бяха забравили за хляба, въпреки поръчката, която бяха направили.

     Оказа се, че това не е всичко, защото на закуска, този път пък под щателното око на Галя, донесоха цели четири филийки хляб, при това изобщо не поръчан. Когато Ганчо посегна към него, беше пернат по-ръцете. С гладния си поглед проследи, извинението на сервитьорката, която се бе раздала сякаш именно за него, но когато скриха отново насъщният от него, Ганчо не издържа и проплака:

-Какво им става на сервитьорките?

-Какво може! –отвърна Галя и добави важно:

-Може би са слънчасали на плажа, може да са влюбени безнадеждно, а нищо чудно да са им вързали тенекия на среща...

Ганчо поклати глава замислен и се опита да гадае сам станалото. Да бяха сгрешили само в едното заведение или пък странно съвпадение във второто. Да ама и в третото?  

  Внезапно като щъркел видял цялото домочадие в гнездото накуп, Ганчо проумя ситуацията. Все пак бе едва началото на световното първенство по-футбол. Тепърва щяха да се вкарват голове, а и автоголове. Явно никой не е съвършен!

     Дори Ганчовият вечно гладен търбух, който Галя си позволяваше да озаптява винаги по-време на хранене. Неща в които единствено тя, умело налагаше строг контрол, без който почивката на половинката и, би се превърнала достойна за свиня в кочина за угояване.

В.Софин