След като претегли на око и премери
двете молби за назначаване на работа шефът осъзна, че му е трудно да вземе
окончателно решение.
Виждаха му се идеални. Работили
по-специалността, награждавани...
Покани и двамата едновременно в
кабинета си. Нужна му бе едва секунда за да осъзнае, че кандидатите за работа застанали пред него се познават.
Вместо да поздравят както е прието навсякъде при влизане, особено при шеф, те размениха
съучастнически погледи и предателски устата им изневери:
-И ти ли за работа? –дочу наблюдаващият
сцената, шеф.
-И аз, разбира се! Ами сега!...
Секундата за решение се оказа
напълно излишна. Без и дума да каже и без окото му да трепне, шефът
не двусмислено показа вратата за излизане и на двамата идеални до скоро кандидати за
работа.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар