Вълните на любовта
Падат с тъга капките сами.
Без любов стичат се сълзи.
В душата тиха дъжд ръми -
червей съмнителен пълзи!
Телефонът тих е не звъни.
Тъжно е сърцето, не тупти.
На помощ морските вълни
пристигат смели със мечти!
Гълтат жадно капките сами.
Тъгата спират, няма и сълзи.
В душата тиха вече не ръми
любовта сърцето веч' държи!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар