Когато бях козарче
И чуждите кози пасях,
бях много благодарен,
на воля, книгите четях!
Когато пукнеше зората,
подкарвах ги навън.
Разлиствах книгите в гората,
подпрян на някой пън.
Макар съвсем за кратко,
страници шарени разстлал,
усещах приказките сладко
принцеси, принцове видял!
Днес когато в мене виждам
козарчето пораснало комай,
не знам защо, сега завиждам
на малкото овчарче -
тръгнало с книгите, през май!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар