Да бях болен
нямаше да ме изследват толкова много. Щяха да ми предпишат горчиви хапове, да
ме мушнат в усмирителна риза и толкова.
Да но те все търсят
първо причината. Какво е подтикнало „Гад“ като мен, да пише неудобни истини. „Защо
не драскаш стихове любовни, а политика?“ Явно са озадачени. Някои твърдят неща,
които не са ставали изобщо у нас. Така казано измамата върви неосъдена. Пък и
законът трудно я улавя. Да но щом кажеш истината, ставаш неудобен и тепърва се
втурват шпиони, които, ще те изследват. Чувствам се като бурен, който е
изникнал в градината им и тормози бодливите им миришещи на изпражнения рози.
Може би улавят с
чувствителните сензори, които притежават и стиснатите ми безпомощно скърцащи
зъби, които търсят безплатен зъболекар? Или пък долавят не скопосаните ми според
тях, тъпи вицове, които искат въздух. Искат те! Да но, Интернет не дава. Ако
всеки пише без контрола, тогава, какво? Толкова смрад ще излезе на свобода, че
електрическият ток ще бъде забранен за частно ползване. Батериите отнети...Пуснати в свободна
продажба ще станат само, газените лампи и свещите, които и без това са
прекалено много заради без помощните умиращи болни, оставени на течението, което
всекидневно ги отнася...
„Мълчи и ще си
спасиш душата!“ –шепне вятърът в ушите ми носещ откровения идващи от
централата, откъдето се върши изследователската работа.
Мълча! Дори съм
престанал, да муча! Слънцето което свети не огрява душата ми. Цветята не радват
с аромата си. Усмивките на младите хора стигат в сърцето ми, угрижени! Калта е
превзела душите ни!!!
И какво? На кой му пука въобще? Парите
прогарят чувствителните мои пръсти, които искат само да прегръщат. Устните ми
жадуват целувки, вместо изречените гневно слова, за затъмнението настъпило в нацията. За
обидата и лъжата разпространявани удобно днес.
Клонът трябвало да
се отсече. Почти отдавна е отрязан. Крепи се единствено на кората, идваща от
нашенци в пари от чужбина. Подчинена главица сабя не я сече! Но доста способна
е, езикът български да пресече. Мълчанието е злато!
Градините и нивите пустеят! Хората умират без лекарска
помощ. Кражбите и убийствата са всекидневие. Децата, бъдещето на нацията са
неграмотни. Старите хора дори раздаващи мъдрост, били излишни!
Мълчи! Яж си попарата и трай! А животът бавно се изтича на
всеки от нас между пръстите. Отива си!
Красотата на деня я няма вече! Няма я правдата, защото
всички сме подчинени. Управлявани без милост, направлявани...
"ТЕРИТОРИЯТА", вече е факт! И това, че днес не изглаждаме
различията си в полза на обществото за да намерим общ пътя и това е факт!
Някога имаше горда България, днес уви лъвът се въргаля в
краката на всеки дошъл чужденец като домашна котка, чакаща подаяние... Нима това е
бъдещето ни? Нима това е България?
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар