Изкарах я
насила... Нека види плажа. Недоволна от отношението ми, тя през цялото време не
спря да сумти, изнервящо. Твърдеше, че у дома
има толкова много работа, а аз глупакът съм тръгнал да се забавлявам. И
не само това. Разправяше в ушите ми небивалици. Пари нямало. Че, кога ли ги е
имало?! Въпреки протестите и да бъда разумен; въпреки нежеланието и да дойде,
аз направих решителна крачка. Изтеглих кредит. Вместо да въздъхне с облекчение
като мен и да следи летящите чайки и разголените млади дами по-плажа, тя не
престана да мрънка с протестите си. Дърпаше се през цялото време, като мома
която не е щипана.
Въпреки всичко
изкарахме си двамата, добре. Все пак за да не се окажа егоист и тя, да не се
чувства съвсем самотна и зла, осигурих и гадже.
Хареса и. Не искаше
да си тръгва накрая. Бе съвсем отпуснала юздите, забавлявайки се за моя сметка.
Накрая почти разочарован се опитах да я озаптя. Но озаптява ли се развихрена
хала?!
На косъм бях да изпусна превоза си, за моя невзрачен,
провинциален град. Гаджето, което заедно с нея бяхме забили, остана разплакана
на плажа. Но уви и тя остана с него. Нямаше възможност да си тръгне с мен.
Времето и бе изтекло.
Почти обидена от
грубото ми отношение към нещата от живота, „ПОЧИВКАТА“, защото това бе „ТЯ“- въздъхна за последно и умря изцяло, за тази година.
Остави ме самичък в
лапите на омръзналата работа, която не забрави да ме посрещне ехидно на
вратата, заканвайки се да източи докрай нервите ми. Гадината искаше да изсмуче
и силите ми, изкарвайки през носа, преживяната, морска идилия.
Едно знам. До година, когато „ПОЧИВКАТА“ възкръсне отново,
мисля пак да тегля, кредит. И не само това. Знам че, пак ще я взема със себе
си, там сред гларуси и чайки, разголени тела на млади момичета, сред воя на
вятъра хапещ брега и вълните танцуващи под блясъка на Слънцето, усмихващо се в
изгрева си...! Знам и друго, че ще протестира. Но пък едно ми е ясно. Никога
няма да се почувствам другаде толкова добре другаде както с милата, единствено
любимата, идваща веднъж в годината, да ме навести и прегърне, „ПОЧИВКАТА“.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар