Устни макови!

Уплашен с идването в здрача,

чух да шепне плахо, мракът

който, впечатлен изскача

на устните вълшебни в мака!

Върху лунната пътека

видях как палаво подскача,

лъч от светлина в човека,

който в стихове подкача -

устните вълшебни в мака!

Кимнаха във блясък и звездите.

Усетих облаци да бягат...!

С любов родени,скъпи дните...!

Видях ги... заедно с мечтите -

макови целувки, да предлагат!

В.СОФИН