Усърден мъча, малкият Снегорин. Давам всичко
от себе си. Дори и закуска бензинова за Снегорина. Лети той горкият! Задъхва се,но
гълта снега и го прехвърля зад оградата. Отстрани омаломощен мой другар, не
прави нищо друго освен дето подпира уставно, лопатата. Лошото, е, че Снегоринчето,няма достъп до кьошетата, които остават не почистени. С цел да не
обидя, лопатата, която подпира колегата казвам:
-Знаеш ли Петко, оти дървените лопати вече ги правят с
ламарина, отдолу?
-Оти? –отвръща неподозиращ моите излияния той.
-Ами... Току виж като теб опитният, взели, че пуснали
корени... Тогава? Тогава, кой ще чисти?
Снегоринчето и то душа носи.... Макар и бензинова! А да
не казвам, че пие и масло... Лесно ти е на теб Петко! Глътнал си ракия и сега,
лопатата дреме под тебе. Че раздвижи я де! Стига е спала...!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар