Преди да падне лепкав мрак
и чувствата избягат надалече,
виждам залезът отново пак,
как усмихнат гледа те, човече!
Преди звездите да просветнат
и Луната се яви на среща,
виждам сенките, които бягат,
насред градината - отсреща!
Преди утринта да се усмихне
и Слънцето, Земята да погали,
виждам свежи, росните
цветя,
които цветна, обич ни са, дали!
Преди следобедът да дойде изморен,
и дрямка прах, краката да налегне,
виждам теб, човече откровен,
със болката, която в душата - тегне!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар