Майката на Насо внезапно се
поминала. Събрали се хората от селото да я изпратят. Всеки палел свещ, и
оставял в една паничка по два, пет или десет лева.
Дошъл ред на Гюро стисливецът. Взел
свещ запалил я от другите и я боднал в паничката. После се прекръстил и се
утраял като сита бълха в гащи.
Забелязали действията му съселяни се обадили правейки му забележка:
-Ти какво Гюро, няма ли да оставиш пари?
-А ще дам! Ще дам! Е-е! Какво сте ме
зяпнали! –рекъл гузен Гюро и измъкнал стисканата в джоба му до тоя момент,
потна стотинка. После придал си важност бавно я мушнал между банкнотите, които
били оставени от неговите, състрадателни съселяни.
-Само толкова ли? – прекроили го те отново.
-Бих оставил и повече... Ама като чух, че майката на Насо е починала,
толкова се разстроих, че у бързината забравих кесията у дома си... –отвърнал Гюро
без да му мигне и зеницата на окото.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар