Гюро хитрец

                                                                               

     Писнало му на Гюро да му викат стисливец и решил да се махне от селото. Преди да си отиде завинаги рекъл на съселяните си:

-Ако ми съберете достатъчно пари, ще се махна завинаги от село и обещавам кракът ми повече да не стъпва тука!...

И понеже не го обичали, това негово изказване предизвикало еуфория. Зарадвани всички от селото се включили и събрали пари, му ги носят.

-Това какво е? –попитал Гюро между другото.

-Пари сме събрали, защото обеща да се махнеш и да не петниш повече селото ни с твоята свидливост.

-Хм! Това хубаво! Но не е много хубаво, когато тука виждам само подкуп!...

-Подкуп!!! –учудили се съселяните. -Нима ти самият не поиска това?

-Аз Гюро да съм поискал подкуп...!? –Вие ще ме вкарате в затвора бе!

-Ама...

-Няма ама! –прекъснал ги Гюро. Вие сте решили ама Гюро реши друго...

-Какво?

-За да съм сигурен, че парите дето сте ги събрали не са белязани, купете ми с тях кола за да се махна заедно с нея!

Понамръщили се съселяните, но нямало къде да идат. Събрали още пари и купили исканото.

Като добър пресметливец Гюро ги върнал да платят и данъците на колата. А дори успял и винетка да ги накара да вземат.

За да бъде по тържествено всичко, съселяните се събрали на мегдана на селото и връчили на Гюро ключовете от колата. Гюро решил, че трябва да каже нещо. Прокашлял се, погледнал пред него тълпата събрана в негова чест и изплюл камъчето от гърлото си:

-Първом! –казал той. –Първом искам да кажа едно голяма МЕРСИ, приятели.... Сега се убедих, че наистина ме обичате! Трогнахте ме! Та как тогава да си позволя да ви напусна... Току виж някой се самоубил от скръб по мен. Я по-добре да остана и да следя ставащото в селото!... Вие го заслужихте!!! Щом се жертвахте за мене и аз ще се жертвам за вас! Оставам!!! Какво виждам там сред вас, приятели? Какво?  Виждам сълзи на щастие в очите ви... И аз Ви обичам... И аз! Да!!!

След казаното Гюро щастлив до немай къде,че е успял да измами съселяните и да види сълзите на отчаяние в очите им, запалил двигателя на новия си спечелен с хитрост автомобил и се прибрал в гаража си, откъдето преди ден само разкарал за скрап старата бричка останала му още от онова общество, на което тогава викали „Социалистическо“.

В.Софин