В наше село "Ливадово" всички се познават.
Разболял се Насо. Трябвало да му направят спешна операция.
Нужни били хиляда лева. Откъде да ги намери Насо... Беден бил човекът, помолил
кмета в селото за помощ.
Откликнал той. Поставил
на бюрото си празна картонена кутия и поискал от обществото в селото да
извършат едно богоугодно дело. Всеки дал по някой лев. Приближил се и Гюро
стисливецът. Извадил бавно тежка кесия пред кмета и като преброил вътре
кайметата, недоволен почнал да мърмори:
-Тия ги бех приготвил за оране... А тия тук за жената да
пазарува... За децата, учебници и тетрадки...
-Какво нима няма да дадеш и лев? – прекъснал монологът на
Гюро, кметът.
-Какво пък! Може и да дам, но нямам толкова...
-Колко имаш тогава? –изгубил търпение кметът.
-Ето виж! Погледни! Чисто нова е... Изглежда току що сечена,
стотинка! Пък и Насо я намери тогава, когато бехме тръгнали за кръчмата на
Весо, където го черпих щедро!...
Верно аз я вдигнах стотинката тогава по-бързо от него и сега честно му
я връщам, та да му донесе късмет!
-Само толкова? –облещил очи невярващ, кметът на селото.
-Толкова я! Повече излишни пари Гюро отдавна нема, а и да
имам нема да дам нищо повече! –отсякъл свидливецът и скрил тежката пълна кесия
в пазвата си, от алчните според него погледи на вечно гладните му съселяни.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар