Как се казваш?

       Голямо е неудобството да бъдеш кръстен със странно и неподходящо име, което да те кара да излизаш извън кожата си от срам и проклинаш родителите, които освен, че са те създали са имали правото да те нарекат Чугун.

      Запознават ме:

-Антон! Може да ми викаш Тони, разбира се... –казва човекът и като вижда, че мълча като риба току що извадена на сушата, едва поглъщаща въздуха наоколо, пита изненадано:

-А ти как се казваш? Или си забравил, че трябва да се представиш!?

-А не! Просто ми е неудобно... –чувам се да казвам.

-Неудобно ти е да се представиш!! –Чуди се Антон или Тони както нареди да му казвам.

Намирам сили в себе си и кихам срещу него името:

-Чугун! Приятно ми е! Можеш да ми викаш, Чуги!

Антон се облещва срещу мене, сякаш му е влязла прашинка в окото и изведнъж бликва в невъздържан смях повтаряйки името ми бясно:

-Чугун! Чуги... Прекрасно!

Обиден и засрамен мълча беззащитен, оголил фронтовете отвсякъде, сякаш прегрешението на моите родители е мое... При първа възможност сменям името си. Но за да е близо до старото се записвам Стоман. Идва от Стомана и е по здраво от Чугуна.

След време срещам отново Тони, който като ме вижда още отдалеч прихва ухилен.

-А Чуги! Здравей Чуг!

Не се радвай! –прекъсвам го. –Смених името си...

-И как се казваш днес? –любопитството на Тони надделява над смеха му.

-Не е това, което си мислиш! Не се казвам Антон като тебе, а Стоман.

-Стоман!! –чуди се Тони. -Откъде ти хрумна.

-Така е за да е по близо до старото име. А и Стоманата е по яка от Чугуна, не мислиш ли?

Тони ме поглежда, задържа дъх и когато си помислих, че ще прихне в смях попита:

-И как ти викат сега на галено приятелите? Да не би, Стоманчо?

-Стомни! Казват ми Стомни...

-Стомни...! –ухили се Тони и продължи със Стомни, Стомни кой ще те запомни...

-Помисли малко! –прекъсвам го аз. Сто и Ман! Нещо да ти говори?

-Нищо! Освен, че си се прецакал.

-Така си и мислех. Името е Сто Мъже! Сто на български и Ман на немски...

-Интересно! –хлъцва Тони и отново избухва в смях.

Обиден, че не съм налучкал ваксата, решавам пак да сменя името си. След кратък задълбочен анализ и имена като Алуминий, Месинг  и Йод се спирам на Сплав. Хем да е близо до метала, хем да бъде интересно.

След време отново срещам на улицата Тони, който този път не избързва да ме поздрави с име, а направо ме запитва:

-Приятно ми е! Аз съм Тони, а ти приятелю как се казваш днес?

-Сплав!

-Моля!? Сега сигурно ти викат Сплави на галено.. Така ли е? –пита ме Тони и се вглежда в очите ми търсейки неизбежен отговор. За да не го измъчвам повече, изплюх камъчето срещу него.

-Сега съм Слав! Изпуска се буквата  "П" и на галено вече съм Слави Трифонов!

-Трифонов!? –блещи се в почуда Тони.

-Да като на водещия по телевизията. Нещо да кажеш или да се изсмееш!? –питам го аз и гледам, че иска да си тръгва.

-А нищо! Само респект братче! Респект!!!

Така успях да остана с това име. Но човек никога не знае какво му готви бъдещето нали!

Когато се ожених, съпругата ми не одобри имената ми и сега съм Чудомир! Хем запазвам първата буква от най-старото ми наименование, хем се боря за мир. Как да не го харесваш!! Как да не се дивиш!!! Красота!!! А и Тони занемя. При среща ми казва Чудо или Миро... Просто прекрасно, нали!?

В.Софин