Видях да капят сълзите...
Топли умираха за сън,
отронвани с тъга по дните
в които бях с баща ми вън!
Тогава зеленееше гората
цяла неотрязана докрай...
С него бяхме във зората
която къпеше се в май!!!
Следвах стъпките на татко
Пролетта ни даваше живот!
дишахме двама и за кратко,
щастието следвахме със ход!
Неустоимо капят сълзите
и не всичко, било е в сън.
Често мисля днес за дните
в които бях с баща ми вън!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар