Гюро кавалер

      Веднъж Гюро поканил дама за която знаел, че обича пийването на запой при Весо, кръчмаря.

Когато по наквасили главите и започнали да се оглеждат смутено, нашенецът от село Ливадово, решил да каже нещо за уважението. Дамата до него била по бърза от него и не му дала шанс да се обади:

-Ти кавалер ли си? –попитала го тя.

-Оти?

-Не оти, а кавалер ли си? – продължила да го работи, дамата.

-Мисла... Да! Кавалер съм!

-Тогава ще поръчаш още по една... Не, по две ракии! Разбра ли!

-Да! Чух! – казал Гюро и се опитал да се наложи с думите:

-А аз, мога ли да кажа нещо!?

-Може, но след като дадеш поръчката! –разрешила му мила, дамата.

 -Добре де! Нека е твоето. Весо, я сипи още по две ракии...!

-Идват! –чевръст в движенията си Весо не само успял да донесе навреме питиетата, но и да сипе в тях по малко вода.

-Казвай сега каквото имаш да казваш! –усмихнала се дамата докато отпивала от ракията в очакване да  чуе приятен комплимент за себе си. Вместо това от устата на Гюро от нашето село Ливадово, прозвучало:

-Ти мене уважаваш ли ме?

-Оти? – попитала дамата, хълцайки неистово от поетия алкохол.

-Не, оти! А уважаваш ли ме? –настоял за отговор Гюро.

-Да! Уважавам те! –намигнала дамата на Гюро, който запазил самообладание и отвърнал:

-Тогава скъпа, тогава мила... Да си дойдем на думата! Щом ме уважаваш, ти ще платиш сметката!

-Ама как може... –възмутила се дамата. Уж ти ме покани...

-Поканих те верно, но щом ти ме уважаваш, може да платиш сметката. Разрешавам ти!

-Нали беше кавалер, бе!  Къде избяга той!–изплезила език дамата срещу Гюро.

-Тука е пред тебе!!! –изрепчил се смел във вярата си Гюро.

-Ама нали обеща ти да черпиш, Гюро!? –не отстъпила дамата от решението си да тормози нашенецът от село Ливадово, който се усмихнал и казал смел:

-Аз да съм обещал! Аз!! Нещо ми се виждаш не само пияна, но изкукала... Аз само поръчвам. Друг плаща сметката. Днес беше твоят ред! Хайде със здраве, че дома ме чека работа! – наложил Гюро каскета на олисялата си глава и бързо се изсулил през вратата към вкъщи.

Дамата преглътнала от изненада. Пуснала няколко сълзи от яд.  Все пак и нейното портмоне също преглътнало изненадано, когато почувствало, че било изпразнено порядъчно бързо.

В.Софин