Нима бих могъл да изтрия
хора с които живях!...
Нима бих могъл да убия
споменът, техният смях!...
Усещам ги близо до мене,
гледат ме смело без страх...
Празна душата ми стене
няма ги, всичко е прах!...
Понякога идват в съня ми,
протягат ръце за „Здравей!“.
Лицата им гледат ме прями,
усмихват се... Устата немей!!!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар