Красиво люлеещи със ход
играеха на вятъра ефирни,
два кичура в коси немирни,
мечтаеха за сладкия живот!
С точки еднакво допирни
щастливо искаха любов.
Косите, в нощите мирни,
търсеха пристана си нов!!
Галени, докосвани от пръсти
във времето, което им изтича,
два кичура в коси немирни,
усетиха, че животът ги обича!!!
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар