САМОНАСТАНИЛИЯ СЕ ПРИШЪЛЕЦ
Появил се неочаквано. Пристигнал в един горещ юлски ден и останал.
Селяните разбраха, че някакъв старец се е самонастанил в края на селото в отдавна изоставена къща.
Посрещнаха го с недоверие. Има си хас! Някакъв непознат старец да се самонастани именно в тяхното село. Знае ли човек!? Кой е? Откъде е? Можеше и да се окаже бивш затворник с излежана присъда!? Не дай си Боже да е за убийство!?
Такива мисли минаваха през главите на селяните и затова те реагираха остро. Отдавна не бяха имали промени. В селото се раждаха, обработваха земята, отглеждаха животни, женеха се и умираха на познатата им до болка земя.
Затова изобщо не го приеха. Никой не му подаде ръка и не каза, че е добре дошъл в селото, което приемаха за свое. Дори не срещна поне една приятелска усмивка. Селяните не само избягваха погледа му, но и когато някой случайно срещнеше очите на възрастния мъж отклоняваше своите навъсени сякаш дявол са видели.
Селският идиот Гочо дори при среща го псуваше. Намираха се и хора, които демонстративно плюваха на разбития от времето някогашен асфалтиран път пред кметството.
На центъра, където се намираха и кръчмата, единствения магазин и църквата в близост.
Там местните хора купуваха хляб, цигари, алкохол, понякога шоколад и се молеха за берекет в неделния ден.
Храната все още си я произвеждаха лично. Ако някой случайно минаващ през селото им непознат ги запиташе, кой управлява сега държавата, те отвръщаха с вяра и без повод за усмивка или пренебрежение, че това е бай Тошо.
Възрастният мъж, който се засели въпреки нежеланието на селяните в края селото потегна сам къщата си без чужда помощ.
Кметският наместник беше втрещен. По донос, защото селяните обичаха да докладват и за най-малката неразбория отиде лично да провери документите на самонастанилия се мъж. Изненада се, когато разбра, че те са вред. Въпреки това макар, че вече тридесет години беше кметски наместник на селото името на възрастния мъж не му говореше нищо. Според думите на стареца, някога бил живял именно точно тук в тази съборетина, а сега потегната от него къща. Въпреки обясненията никой в селото не знаеше нищо. Нито пък помнеше събития отдавна погребани от времето. Възрастният, чието име по лична карта беше Атанас Атанасов не даваше отговор, кой беше този мъж!?
Според споделените пред кмета думи още като дете бил заминал с майка си Елена от селото в града. За съжаление никой не се сети, коя е била тя!?
Със сигурност е била пришълка. Гадаеха селяните. Омъжила се е. После неизвестно защо е напуснала селото завинаги!?
Обзет от любопитство кметският наместник разрови старите архиви и от тях разбра, че някой си Атанас бил участвал във втората световна война. Загинал в нея. Това явно е подтикнало Елена Атанасова да напусне с невръстното си дете селото.
И ето, че сега остарял, побелял синът и се беше върнал в старата бащина къща. Явно имаше намерение да прекара последните си дни именно на това място.
Защо? - питаше се кметът и търсеше отговори у съселяните си сякаш те знаеха истината.
Кметският наместник беше човекът, до когото всички се допитваха, оплакваха и се съгласяваха с мнението му. Споровете, които обикновено възникваха на село бяха: "кой си е позволил да премести мушата /размер, белег, нишан/ на нивата; кой пуснал нарочно козите или овцете си в чужд имот?"
Кметският наместник заедно с попа, който обслужваше още две села решаваха проблемите на селяните в движение.
Но ето, че сега се беше появил проблем. и той се наричаше според тях - Пришълец.
Така неочаквано се роди прякора на Атанас Атанасов.
Пришълецът обработвал големия двор с права лопата пред къщата си! Засаждал нови плодни фиданки! Старите отрязал!
От ухо на ухо и уста на уста всеки разправяше, какво върши Пришълецът.
Когато някой от селяните случайно срещнеше Атанас по пътя към магазина не само не отвръщаше на поздрава му, но се стараеше да гледа встрани.
Непознат. Пришълец, който не вършеше нищо лошо, но не го искаха в селото си.
/следва/
В. Софин 18.07.2026год.
