Дядо в чужбина
Да се похваля!
Ами бяхме на гости на дядо. Голяма работа! Е не се оплаквам. Разбрах от мама,
че дядо бил на разходка някъде далече, далече…
–
И къде, мамо?
–
В чужбина!
Това нищо не ми се стори интересно, но мама
каза, че от там дядо ми купил кукла Барби с бебе в количка. И дори бонбонки…
Щях да забравя, но имало и възглавничка. Много важно! Аз си имам такава.
Мама каза, че възглавничката била много
красива. Нарисувана с палми, камила и дете само, че момче…
–
Защо не момиче!?- попитах мама, а тя:
Ами, друга нямало.
Ти да видиш! Имало момченца, а нямало
момиченца?!
Мама каза, че дядо се е объркал все пак бил
стар. Че аз като го гледам вярно може и така да е, но ми се струва малък още.
Все иска той да ме води на детска. Мечтата му е да си играе с камиончета. Че
кой дядо прави така?
Е моят иска, но живее в друг град. Ами
отидохме да го видим.
Дядо като ни видя, засия. Може би си
мислеше, че ние с мама и тате му носим подаръци? Може! Да но аз Софи нямах
търпение да видя какво е донесъл дядо от чужбина.
Интересно ми беше.
Мама каза, че това било любопитство. Не ми
стана много ясно, но мисля, че това е нещо, което трябва да се види веднага и
не трябва да се чака. Току виж дядо размислил и дал куклата Барби на друго
дете. Тогава?
Мама обаче ме успокои. Каза, че дядо само
на мен е донесъл куклата. Браво на него. Пък аз си помислих…
Вече няма значение. Гушнах куклата, взех нарисуваната
възглавничка с камилата, палмите и момченцето и се приготвих да взема от
бонбоните.
Мама не разреши. Каза, че трябвало първо да
вечеряме с дядо и баба, а за десерт, бонбони.
Хм! Мисля си, че по-хубаво щеше да е да си
бях хапнала за вечеря бонбони вместо някаква си супа, която мама беше
приготвила само за мен.
Ами, какво? Сетих се! Играхме на криеница с
баба, вуйчо Боби и дядо.
Мама и тате не участваха. Дядо се криеше
най- смешно. Откривах го веднага. И как да не го видя като хвърляше отгоре си
някаква дреха и се мушкаше под нея.
–
Дядо, бе! Видях те!
А той:
–
Ами Софи това не съм аз!
–
Ти си дядо, ти си… Виждам те!
–
Това е коремът ми, а не дядо ти! – опитваше се
да хитрува, но на мене такива не минават.
Вдигах дрехата, а той се смееше. Какво
толкова смешно видя? Нали и аз си имам коремче. Голяма работа!
Най-добре се скриваше вуйчо Боби зад
вратата на стаята. Но пак го откривах. Баба и тя беше лесна в кухнята.
Ами дядо ми чете и приказка после. Не беше
за лека нощ. За някакви две деца момченце и момиченце, които се изгубили в
гората. Животните там ги посрещнали като гости. Нахранили ги. Дори после им
показали откъде да излязат от гората, за да намерят родителите си, които се
били притеснили.
–
Че защо, дядо?
Пък той:
–
Ами майките и татковците обичат децата си и се
притесняват, когато ги няма наблизо.
Не бях съгласна с него, защото, когато ме
заведат в детската градина и ме оставят там се усещам далече, далече…
Дядо каза, че за да се научат децата на
нещо, трябвало да минат през изпитания.
Не, не искам!...
Друго си е, когато мама и тате са наблизо…
Е и аз им говоря, толкова много, че те не могат да отговорят понякога…
Мама каза, че съм Бърборина. Не зная още
какво значи това. Но ще питам в детската госпожата. Тя със сигурност ще ми каже…
Ами стига за днес. Беше хубаво на гости при
дядо, баба и вуйчо Бобо. А и подаръците. Обичам подаръци. А вие деца обичате
ли?
И знаете ли какво е Бърборина?
Ако не знаете и не ви казват, питайте! Може
би дядо Ви, или баба Ви, ще кажат. Мама и тате са все заети с работа и нямат
време за отговори. Не за друго ми казаха те, а защото въпросите ми били много!
Че аз искам да зная всичко! Ние малките
както каза мама, сме били любопитни!!!
В. Софин 11.12.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар