Тримата

                                                                                 

                                                                      Тримата

         Бяха трима приятели. Деляха всичко. Храна, сделки, момичета. Но животът им поднесе изненада. И тримата обичаха зимата. Разменяха ските си и всичко, което можеше да бъде разделено. Не можаха само да си поделят смъртта. Тя за всеки е различна. Вие, които четете тия редове може и да не сте съгласни.

    Беше една от тия ветровити, снеговити, Зими, в които да тръгнеш, значеше да се обречеш на смърт. Екипирани тримата приятели потеглиха към планините въпреки предупрежденията за опасно време.

    На ските бяха царе. Но, когато не се съобразяваш с метреологичната обстановка и тръгнеш въпреки всичко, не знаеш докъде ще стигнеш и дали силите ти ще бъдат достатъчни да се справиш с обстановката отвън.

Падаше гъста мъгла. Въпреки нея снегът не спираше да се сипе. Това не попречи на тримата да се надсмеят над времето. Докато се спускаха по един доста стръмен улей снегът подаде. Откъсна се лавина и подгони тримата приятели. С ужас те продължиха да се спускат. Последният изтегли късата клечка. Лавината го застигна. Смачка го. Завъртя и го затрупа. Другите двама с последни усилия успяха да се отклонят от ужаса да бъдат затрупани. Когато се обърнаха към вече укротената напаст в бяло, разбраха, че са загубили приятеля си. В тая зимна обстановка не можеше да се направи нищо. Постояха мълчаливо в подножието на улея. Време беше да тръгнат към спасението. Лошото е, че бяха загубили представа накъде да вървят. Мъглата и снега, който не спря да се сипе отгоре им не даваше посока за спасение. Ските с които бяха оборудвани не им дадоха шанс да продължат напред. Скоро единия от двамата падна изтощен и остана на мястото си завинаги. Последният не беше в състояние да стори нищо. Гледаше, сълзите му се стичаха по лицето, но мисълта да оцелее и разкаже случилото се на други хора го накара да тръгне. Бурята не спираше да грачи. Последният скиор решително продължаваше да търси спасение. Нещо му се мярна между обсипаните със сняг смърчове. Очите му едва уловиха постройка. Изглеждаше хижа. Почти разплакан последният оцелял се втурна към спасението. Вече наближил хижата установи, че коминът ѝ пуши. Отпусна се. Напрежението го напусна. Тъкмо свали ските. Подпря ги на стената на хижата и тръгваше към вратата…

    Миг преди да я стигне над него се отчупи със зловещо скърцане, голяма ледена висулка. Поколеба се за момент и после промуши последния оцелял в шията. Нямаше време да се наслади на спасението си. Дори нямаше време да извика, помощ. А и не беше нужно. На сутринта го намериха хората, които бяха успели да се подслонят там.

Смъртта беше избрала какво да се случи. Тримата деляха всичко. Разделиха и смъртта си. За всеки от тях по-нещо. Съдбата решава, не ние!!!

В. Софин 27.12.2024год.