Двама с компас
Под тишина на чадъра стоя,
докато до мен плющи дъжда.
Имам среща. Смел - не се боя!
Краката пълни вече са с вода.
Обувките ми жвакат милостиво.
Устата пресъхнала от страх мълчи.
Съглеждам момичето щастливо,
което идва, гледа - съблича ме с очи!
Дочувам глас от чадъра ѝ устат.
Моят срамежлив, стои без глас.
Дъждът пробива тихия ми свят –
влюбени двама сме, с компас!
В. Софин на Ива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар