Пратка за Коледа

 

                                                              

Пратка за Коледа

       Денят Ви определен за почивка. Вие сте излезли на коледния пазар в града. Зяпате, почесвате се,  размисляте…

 В тоя момент телефонен звън прекъсва размишленията Ви.

„Кой пък сега? Точно в почивния ми ден…“ – сумтите Вие, но все пак вдигате.

–         Къде си? – пита жена Ви, която е на гости в столицата при внучката.

–         Ами… -чудите се какво да кажете, когато Ви дават заповеди:

–         Ако си надолу на пазар и се размотаваш, просто се прибери вкъщи?

–         Това пък, защо?

–         Защото някой трябва да получи пратката, а аз не съм си вкъщи.

–         Каква пратка?

–         Цигари… - чувате и тутакси сте възмутен.

–         На каква стойност е пратката?

–         Триста и трийсет, лева… - чувате и неизбежно, питате:

–         Как така за триста и трийсет лева си купила цигари, скъпа? Та ти ще се отровиш от пушене!

–         Какви цигари бе!? Казах, тигани!

–         Пък аз чух…

–         Ти все чуваш нещо друго, защото така ти изнася…

–         Ами, ами… - не сте съгласен с доводите на жена ви, но не затваряте телефона.

–         Прибираш се вкъщи, защото пратката ще дойде до обяд!

Мърморите, почвате да се пазарите но такива пазарлъци не минават пред „скъпата“.

–         Щом се прибереш вкъщи, звънни…!

–         Това пък защо?

–         Не задавай глупави въпроси, а слушай…!

–         Че какво друго правя, нали те слушам..

–         Много слушаш ти, друг път.

–         Е, поне по телефона се опитвам… - казвате вие, но жена ви:

–         Стига глупости! Когато стигнеш вкъщи ми звънни! Куриерът ако е наблизо ще се отзове до пет минути…

–         Аха…! – казвате и поемате към къщи.

Вече сте на десет метра от дома Ви. Позволявате си да звъннете на скъпата за да я уведомите, че почти сте се прибрал.

–         Още не си вкъщи!? – чувате в отговор.

–         Как да не съм като вече виждам входната врата!

–         Много смешно… - казва скъпата и Ви нарежда да чакате в двора за да не изпуснете тиганите, които е поръчала, може би!?

Крещяща нужда. Не устоявате и се втурвате към тоалетния възел в къщата Ви.

Телефонът Ви не просто звъни, той крещи с гласа на скъпата:

–         Къде си? Не ти ли казах да стоиш в двора и да чакаш пратката?

–         Е, човек не може ли да пусне поне една вода… – опитвате да смекчите тона си, но скъпата ви прекъсва:

–         Човекът отвън вече Ви, чака, а ти мизернико пускаш вода точно сега!?

Не сте съгласен с определението за мизерник, но гледате веднага да се изнесете навън. На улицата е спрял пикап. Служител тика пред очите ви, електронно устройство за подпис и Ви казва“

–         Ето я прахосмукачката Ви ,господине! Весели празници!

–         Ама каква прахосмукачка!?  - чудите си вие докато наблюдавате, пикапа, който си отива и вече е зад завоя.

Звъните на скъпата:

–         Пратката дойде ли?

–         Дойде тя, ама какво е дошло не знам!

–         Защо?

–         Ами шофьорът каза, че е прахосмукачка… Тия работи трябва да се уточняват. Цигари, тигани или прахосмукачка? Кое от трите си поръчала?

–         Тигани, тигани, тигани… - крещи жена ви по телефона, а вие се гушите сякаш тя е при Вас и Ви стрелка мълниеносно с очи.

–         Провери, какво има в кашона и ми се обади после! – дава нова заповед съпругата ви и затваря, телефона.

Борите се с пратката. Тия пък така са го пакетирали няма отваряне…

Отскачате до кухнята да вземете нож. Пратката се оказва точно, както е по фактура. Въздъхвате, тигани са. Не, цигари и прахосмукачка! Значи няма да има сърдене. Обаждате се отново на скъпата и тя се успокоява:

–         Нали ти казах! Тигани, а ти, ти прахосмукачка, откъде го измисли?

–         Не бях, аз! – казвате, но скъпата вече е тръшнала телефона и Ви е оставила на мира.

    Поне за малко, може би… поне за малко, за да имате време да отскочите до тоалетния възел на спокойствие.

В. Софин 27.12.2024год.