Дядо Коледа пристигна
Вчера бяхме на гости
на дядо и баба. Било Коледа. И какво като е Коледа!?
Мама каза, че тогава идвал дядо Коледа! Е, че той дойде в
детската градина, мамо!
Бил дошъл там по рано, а иначе щял да посети и дядо и баба.
Пък тях, защо? Не са ли вече стари за подаръци?!
Мама каза, че Дядо Коледа оставял за внуците подаръци и при
тях. Ура! Тогава с радост отидохме на гости при тях.
И се почна…
Пъзели, играчки, играчки и пъзели…
Добре, че дядо Коледа се беше сетил и да ми напише книжка.
Само за мен, Софи.
Мама пък, каза, че не дядо Коледа е написал тази книжка, а
някой друг…
Че кой? Да не би да е, дядо?
Мама каза, че не е, дядо. И други писали Коледни истории и
приказки. Докато си говорим изведнъж:
Колко много сняг се беше натрупал отвън…
Мама каза, че отдавна не била виждала такава приказна бяла
Коледа. Сняг, който чакал само децата да се пързалят на него.
–
А как, мамо?
–
Ами с шейнички!
–
А който няма?
–
Дядо Коледа ще се погрижи за дечицата, да имат. Нали
отвън е приказна Коледа, Софи.
Ти да видиш! Направихме на двора
снежен човек. Тате и мама ми помогнаха, а аз пък му сложих морков за носле…
Но най- хубаво беше, когато се пуснахме с тате с шейничката.
Тя бяга така бързо… Мама дори не можа да я стигне. Спуснахме се от високото на
рида. Имаше и други деца. Беше толкова весело, че не исках да се прибирам при
дядо и баба в къщата им.
На Коледа беше толкова хубаво… Дойдоха на гости при дядо,
леля Веска и кака Ния! Изненадаха ме с това, че добрият старец, така леля му
казваше дошъл и при тях. Голяма работа си казах. Но ти да видиш! Оставил и при
тях подаръци за мен, Софи. Че как да не съм щастлива! Никой не събра толкова
много подаръци от дядо Коледа, колкото мен! Сигурно, защото много слушках през
годината!? Мама пък каза, че не било вярно.
–
Кое мамо?
–
Ако си изяждаше самичка супата и си играеше с
всички деца в детската градина значи си слушкала…
–
Че как да играя с всички, деца?
Има и такива, които ме блъскат, а
пък аз плача… Защо го правят?
Мама каза, че трябвало да бъда повече
активна. Не разбрах за какво говори, докато тя не ми обясни:
–
Ще си по разговорлива с всички, деца и няма да
стоиш отстрани и да ги гледаш само как си играят.
Обещах на мама да се поправя. Ни
откъде пък знае, че нещата са такива в детската градина? Май една от госпожите и
е казала всичко! Няма да съм приятелка с нея. Обичам си другата. Все е
усмихната и приказва с мене…
Но да се върнем при дядо и баба. Играхме си с кака Ния, а
всички ме гледаха… Абе май съм специална, но мама каза много да не си виря
нослето.
Дядо сподели, че някои деца от друга детска градина искали
от дядо Коледа, палачинки за да си хапнат. А едно дете като мен поискало ново
бебе. Браво на него!
Всеки получавал каквото иска, ми каза мама. А защо не и аз?
Зависело все от слушкането, папкането и спането… Ти да
видиш! Аз си мислех, че като науча стихчета и ги кажа на Коледа значи съм
слушкала.
Беше толкова весело тая вечер, че ми се искаше никога да не
свършва! Отвън Снежко, вътре топлина от толкова много хора, които ме обичат! Да
не забравя и добрият старец, както го наричаше, леля Веска. Той май е най-
добрият, защото на всички беше донесъл подаръци… Но най-много разбрах, на мен!
А вие деца, слушкахте ли през изминалата година? Получихте
ли за това подаръци! Обещахте ли през новата година да сте по умни, по добри?
Поздрави от ваша изцяло, Софи! Весела Коледа!!!
В. Софин 29.12.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар