"Късметлия"

                                                                              

                                                                  „Късметлия“

         Нямаш спомени. Не знаеш кога са те докарали и откъде. Казаха ти само, катастрофа.

Каква като нямаш спомени за нея!? Разбираш, че линейка е успяла да те вземе на време и лекарите в нея да те реанимират.

Лошото е, че не знаеш кой си. Документите били изгорели в автомобила ти. Дали той е бил твой или и някой вътре е имало в него? Мълчат. Никой не ти отговоря. Тишината личи в погледите им. Оглеждат те сякаш си приготвено за заколение жертвено животно. А дали наистина не си?

       Имаш съмнения.  Задаваш въпроси. Посреща те ледено мълчание. Само болничната сестра ти се усмихва загадъчно сякаш те познава. Нямаш спомени за нея. Мислиш, че е прекалено млада и още не знае нищо за леденото мълчание.

         Очите! Прекалено много очи те обгрижват. Наблюдават те! Някои от тях дори ти правят анализ. Какво трябва да направят с тялото ти. Дали пък тия лекари не са тук за да вършат експерименти с теб!? Да те подлагат на шокова терапия и още… още нещо по-лошо. Да направят операция на тялото; да отворят черепа ти. Дали пък нещо вътре в него не е в ред?

     Опитваш да се изправиш. Нямаш сили за това. Внезапно осъзнаваш, че си вързан. Готово агне за заколение. Може да си вързан за да не буйстваш!? Току виж си успял да скочиш от леглото, да хванеш  ръката с ланцета в нея и да го забиеш в гърлото на експериментатора опитал да направи на тялото ти първия срез.

        Мерките са задължителни. Какво знаят за теб? Нищо. Или, че си докаран в спешно отделение на правителствена болница, където ще правят експерименти с теб. Или да те лекуват от катастрофата за която ти казаха?! Още не знаеш. Пък и погледите, които лекарите ти хвърлят не са много обещаващи. Дори намираш липса на съчувствие в тях.

Внезапно някой влиза в болничната стая и чуваш:

–  Готови ли сме за интервенцията?

Главата ти, също е обездвижена. Не можеш да я обърнеш, за да видиш кой е казал думите.

–         Каква интервенция? – питаш, но не получаваш отговор. Вместо него пак чуваш същия глас:

–         Не се мотайте колеги, а до пет минути пациентът да е приспан и операцията да почне!

–         Значи ще ме оперирате? Може ли да сложа подписа си, че не съм съгласен!

Молбата ти грубо е отхвърлена. На устата марля напоена с хлороформ те лишава от протеста ти.

Миг преди да заспиш, чуваш:

–         Жена му подписа ли? Да си нямаме после неприятности!

–         Всичко е законно докторе. Дори сме оформили протокол за частите от тялото на пациента. Сърцето заминава за Берлин, бъбреците за Париж, а очите… Ами за Лондон.

По нататък вече си лишен от слух. Вече си обект, който е подготвен за експеримента.

       Дори не си жив. Трудно ти е да го осъзнаеш. Докараха те в клиника за донори. В днешно време такива клиники са особено нужни. Катастрофата за, която ти беше чул, всъщност те бе докарала до мозъчна смърт. За момент прогледна, дойде на себе си, но това не решаваше съдбата ти. Подписа на жената отказала се от теб, надделя. Трябва да се съгласиш, че с органите си ще дадеш шанс за живот на няколко човека. Не един, а на няколко! При тази мисъл ако все пак ти е останала някаква, трябва да си благодарен.

   Ами представи си… Ако бяха просто те закопали? Някъде там край пътя… И никой нямаше и да узнае за теб?

  Оказа се „Късметлия“, че жената, която не познаваш те е намерила край пътя. Проверила е пулса ти. Обадила се е в клиниката и е успяла да спаси няколко части от теб. Няколко особено необходими за възраждане на няколко, живота!

Така, че не възразявай! А и няма как да го сториш. Просто се отпусни. Не се напрягай! Всичко вече е решено! Няма да боли!

–         Моля, подайте ми ланцета!...

     Последното словосъчетание на лекаря извършваш интервенцията минава като електрически импулс през мозъчната ти кора, и вече не знаеш, не разбираш, но всъщност си „Късметлия“!

В. Софин 20.12.2024год.