Коледни изкушения
Изкушения дебнат
отвсякъде. Вървиш току преди Коледа и си изненадан не от толкова красивите
мигащи светлини. Ония светлинки, с които са украсени тераси, прозорци, врати и
стълбища… А и елхите, които също ти се усмихват насреща. Вървиш и правиш
преценка, кое да купиш. То се знае, че за Коледа трябва да вземеш подаръци. За
близките, които също може да ти подарят нещо. Ако не го харесаш, поне преди да
го хвърлиш в коша за боклук прецени дали това нещо няма да е полезно някому. Да
зарадваш напълно непознат човек.
Влизаш в магазин за алкохол, цигари и вестници. Има и кафе
за твое удобство. Взимаш капучино и няколко вестника без значение понякога за
теб. Искаш поне за малко да участваш в надпреварата за Коледа.
Вместо един вестник оказва се, че си взел два от един и същи
брой… Маркирали са ти обаче, един. Това го установяваш вкъщи. Усещаш се гузен,
че си излъгал продавачката. Вярно, не си го сторил нарочно, но все пак ти се
обажда оная, която те безпокои.
За да уталожиш нещата. Подаряваш един от броевете на
вестника на приятели, а ти на следващи ден се връщаш да го платиш. Гледат те с
подозрение, но взимат парите ти. Отново идва тая, която те безпокои. Не
устояваш и даваш пари за почерпка. Така де! Хем вълкът сит, хем агнето цяло!
Доволен от себе си
тръгваш да вземеш храна за котките, които са ти любимци в къщи. Взимаш осем консерви, но плащаш четири. Ама,
че нахал! Не трепна ли нещо в теб, нещастнико!? За съжаление гледаш касовата
бележка и плащаш седем лева и двайсет стотинки. Прибираш се вкъщи и едва тогава
хвърляш поглед отново на касовия бон. Ама, че грешка! Ами, да! Взел си осем, а
платил само четири консерви. Отново идва оная, която те тормози от няколко дни
преди Коледа. Чешеш се умислен. Това не помага. Тогава решаваш. Връщаш се…
Всъщност прокрадваш се в магазина откъдето си пазарувал консервите за котките.
В момента продавачката е заета с обслужване на клиенти. Търпеливо
изчакваш, и когато идва реда ти, чуваш:
–
А за Вас, какво да бъде?
–
За мен ще бъде - започваш да мърмориш притеснен ти, но
намираш сили да кажеш клишето:
–
На Коледа се случват Чудеса!
–
Да! Така е! – казва продавачката нищо
неразбираща. Гледаш в срам тавана и казваш:
–
Извинете ме, но станала е грешка!
–
Моля!?
–
Не вие, а аз моля за извинение! – казваш ти и
обясняваш, че си взел осем, а платил четири консерви котешка храна.
Вадиш пари за извинение, но тя
продавачката няма пари да ти върне точното, ресто. Всъщност дава ти лев в
повече…
–
Достатъчно! - казва тя. – Благодаря!
Въпреки това усещаш натиска върху
себе си. Отново идва оная… Не с разветите коси и красивите очи; с крещящото
червило и късия минижуп…
Съвестта пак те подлага на съмнение. Дали ще
се изкушиш или ще приемеш.
Труден избор. Но вече си се подготвил. Ти, ти
същия, която се осмеляваш да разсмиваш хората със съчинените от теб истории,
изваждаш книга, която си написал собственоръчно и я подаряваш на продавачката.
Вижда ти се справедливо да вземеш левчето. Все пак си го заслужил. Ти поне
мислиш така. Хубаво, но оная, която идва понякога дали мисли като теб?
Изпращат те с усмивка и поздрави за весели новогодишни
празници и обещания, че ще прочетат книгата ти, дето си написал за планините.
Това е достатъчно за теб, писателю! Получил си Коледната изненада. Сторил си и
ти същото поднасяйки я на други хора. Наздраве за Съвестта, приятели!!!
В. Софин 2.01.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар