Януарски сняг

 

                                                                               

Януарски сняг

         Слънчевия ден, който предстоеше нямаше представа какво следва. Дори и да знаеше, не би могъл да реагира. Човекът  бързаше за работа. Втора смяна. Бързината понякога не оправдава положението, което щеше неминуемо да настъпи. Три крачки навън от козирката на входа… Само три крачки. Но какви?

Може би си мислите големи, малки или прекалено бързи…

Уви бяха прекалено бързи. Времето не даваше шанс на закъснелите. Ами просто казано автобусът не чака закъснелия на спирката.

Януарският сняг струпан на покрива се протегна като след сън. Показа се за да огледа улицата долу и без да иска кихна.

Естествено бързащият за работа нямаше време за реагиране. Дори не погледна нагоре. Пък и защо да гледа сутрин, когато звездите и луната вече си бяха легнали за почивка!?

Какво можеше да стане?

Ами три крачки прекалено бързи и кихащ сняг от покрива…

Няколко подхлъзвания, опити за задържане… И всичко това върху не подозиращия човек, бързащ за автобуса.

Топящият се януарски сняг, който прекрати дейността на стъпките му се оказа прекалено тежък.

А работата? Ами някой друг щеше да я върши! Какво тук значи някаква си личност?

Сняг, тежест и неподозиран край, който времето беше определило с точност, която човекът и да иска не може да определи.

В. Софин 31.01.2025год.