Най-рано - "Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче"

                                                                       

Най-рано

       Ура! Мама днес ме взе от детската градина най-рано… Другите деца останаха там, а пък аз с мама за ръчичка се прибрах.

Било петък!

Обещах на мама, че ще слушам. Е поне в петъка. Така тя ще ме взима от детската градина най-рано.

Мама каза, че трябвало да слушам всеки ден. Това не е ли скучно?

Не било! С послушание се стигало…

–        До, къде мамо?

–        Ами в училище! – отвърна мама с усмивка.

Ти да видиш! Пък аз се мислех за още малка. Нали наскоро празнувах рожден ден!?

Мама каза, че за да се научат всички думи и неща от живота се налагало да уча още от сега.

Не е ли по-добре да си играя с куклите?

Да ама не било така. Имало време за всичко. Така поне твърди мама.

Не съм съгласна с нея. Както и тя, когато не желая да си изям супата.

Трябвало ми сила, ми каза мама. Че аз си я имам. Нали всяка вечер преборвам тате на кревата?!

Мама се усмихва само така като тя си знае, дори ми смига с едно око. Не съм уверена в нейното мигане. Какво ли иска да ми каже?

Питам я, а тя:

–        Като порастеш, Софи ще разбереш!

–        Какво, мамо? – гуша се аз не разбираща нищо.

Някои неща ставали изяснени по-късно.

Така каза, мама, а аз още се питам какво е това изяснени?

Но сигурно и това ще разбера по-късно. Зная си аз. Възрастните все крият нещо от мене.

Мама каза, че всичко споделя с мен, но аз зная, че това не е така. Не си играе с моите кукли, не се бори с мен като тате и дори понякога забравя да ми прочете приказка…

Мисля си, че щом порасна и щъркелът ми донесе бебе ще го науча на толкова много неща, че дори и мама ще ми завиди…

Да, но тя пак се засмя. Трябвало първо да уча, че тогава да имам дете.

–        Като тебе ли мамо? Ти учила ли си?

–        Ти как мислиш Софи?

–        Ами всичките тия супи, които ми даваш да ям нещо не ги харесвам…

–        Те са полезни за теб, Софи! Като порастеш ще го разбереш.

Тутакси тропнах с краче:

–        Искам сега и веднага да порасна! Аз съм вълшебница… Трябва ми само вълшебна пръчица…

Отново смях. Мама не ми вярва! Аз и повярвах, че ще ме вземе и тоя петък по-рано от детската градина. Но тя била на работа. Върви, че ги разбери възрастните. Веднъж не била, после пак в петъка на работа!

А вие деца, взимат ли ви най-рано от детската градина? А от училище взимат ли ви?

Ей така питам. Мама ми каза, че съм любопитна. Пък какво от това? Трябва да науча всичко сега, а не после, когато няма да ми е интересно!

В. Софин 28. 01.2025год.