Водица за кафе

                                                                            

    Водица за кафе

    Хм… Мързи ме! Ама много ме мързи. Днес няма да излизам от къщи. Ще си стоя тихо

като растение в саксия и ще наблюдавам слънцето, което дава живот.

Лошото е… Ами трябва да се закуси. И да се обядва. Лесно! Хладилника бъка от „водорасли“. Всъщност вредни за организма на едно растение храни.

     Избирам мюсли. Има и кисело мляко. Благодат! Хапвам хапчетата и  съм готов да ловя изгрева. Внезапно ми се допива кафе. Няма нищо по-лесно от това. Позволявам си да изхвърля остарялата вода в кафе машината. Дори зареждам цедката с кафе. Хайде и вода от чешмата да капна. Уви! Няма дори капка. Само някакво гъргорене, което прозвуча:

„Ха ха!  Май няма вода! Някой трябва да ходи в магазина?“

Защо аз? Защо винаги аз?

Напротив, водата е виновна. Ами ако знаех…?

„Ако знаеше досега да беше си направил кафе.“

Мрънкам, но вода няма. Хайде де!

Отскачам до най-близкия магазин, откъдето взимам две рибни консерви „Копърка“; хляб въпреки, че в къщи имам; сурови ядки за имунитета; сладки пурички за кафето, което ще приготвя в къщи и бурканче лютеница. Тъкмо да изляза червената лампичка светва: „А, вода?“

Връщам се за нея и се смеем заедно с продавачката. Тя, че е пуснала перална у дома си без вода, а аз, че щях да пия кафе ама някой друг път.

Прибирам се. Правя кафето. Дори си налагам мнението в него, като му капвам и малко мляко. То е готово за пиене. Да, но кафе машината не е … За какво, ли?

Много просто. Няма вода и не може да бъде изчистена и измита за да блесне като нова.

Ще почакам! Не, първо ще изпия кафето. Току виж изстинало.

Вечерта не бърза. Водата също. Повредата чака да бъде отстранена.

Нямаше да излизам от къщи… Нямаше! Ама пустото кафе. Като съм пристрастен какво да правя? Търча с менци за водица! Не с пари за минерална за да не се сърди кафе машината. А, утре? Споко! Всичко е под контрол! Утре съм на работа!

В. Софин 28.01.2025год.