Прощален
поглед
Морето
говори на странен език.
Думите
му трудно се разбират.
Понякога
шепти, а после с вик
крещи,
та всички да го чуят!
Морето
идва и зове с вълни -
гласът
му с високи децибели.
Красив
превзет от бели пелени,
Брегът
ухае на поезия и мечти!
Момиче
там наднича от скала
и гледа
жадно в хоризонта ален.
В морето
плува кораб сред мъгла –
едва ли
вижда погледа прощален!
В.
Софин 20.01.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар