Невзрачния
писател
Забелязаха го.
Всъщност така и не го видяха. Но все пак имаше характерен стил, който извираше
като старо, отлежало вино. Щом бутилката се отвореше безброй идеи в нея
кипваха. И така пенливото вино се изливаше върху белия лист. Понякога сладко,
тръпчиво, но имаше и дни, когато нагарчаше. Но стилът му беше запазена марка. Ако
някой се опитваше да го копира веднага други запознати с отлежалото вино
намиращо се в произведенията му, разбираха, че не е любимият им автор.
Но всъщност как се става любим?
Любими сме на майка, баща, момиче, което се е влюбило в нас.
Дори на приятел, който разсмиваме с хумор. Да, но в писател?
Пфу! Едва ли има нещо по-глупаво да се влюбим в него. Няма
смисъл дори ако забележим на улицата, че диша трябва до отвърнем глава в друга
посока.
„Тоя пък за какъв се мисли!“ – минават в тоя момент свежи мисли в умната ни главица
и подминаваме невзрачния писател имал наглостта да мине покрай нас.
Но виж, ако зачетем нещо от произведенията му ухаещи на
рози, или може би на люляк, карамфил и
лавандула…
Ами омаяни сме. Вдишваме аромата лъхащ с любов от разказите
на невзрачния нарекъл се писател и се усещаме леки, красиви и истински обичани.
И се започва. Щом усетим вълнението, което книгите на
любимия писател, носи в душата ни, тръгваме на поход. Нахалстваме в местната
библиотека с въпроси:
-Ами извинете, но днес търся един малко известен автор? –
питате вие.
Тутакси библиотекарят решава да усмихне утрото си с Вас.
Затова Ви отговаря с усмивка и намигане:
–
Автори тук няма! Повечето от класиците не са
между живите. Новите още не са наложили отпечатъка си във времето! Ако пък
търсите любов едва ли тук ще я намерите.
Става ви ясно, че се подиграват с чувствата
Ви. Но вие сте решили да вземете всички произведения на невзрачния писател
станал Ви любим с творбите си. Затова преглъщате, обидата, защото все пак за
Вас това са сериозни неща, а не майтап.
Чувате се да казвате:
–
Искам да взема всички написани книги от автора
на пенливото вино, което хем нагарча, но и сладни…
–
И кой е той, млада госпожице?
–
Ами не зная! Не помня имена. Знам само, че го
предпочитам пред всички автори четени досега от мен.
–
Как ще го открием тогава? – гледа в очите Ви
библиотекарят и търси нещо в дълбината там. Аха и за малко да се удави. Все пак
вие сте млада привлекателна дама заслужаваща внимание. Затова като много опитен
и вещ в работата си, библиотекарят се опита да помогне.
–
Ето ги и на…! – казва той и Ви връчва книги на
един писател, който и за Вас самата не е известен.
Библиотекарят прави това с надеждата дамата
да клъвне.
Пренебрежително, тя отхвърля тези книги, на
този неизвестен за нея писател и като потропва възмутително с крак на, който много дами биха завидели,
казва:
–
Искам си любимия писател!
–
Ами кажете името му и готово!
Тутакси момичето обижда библиотекаря с иронията
си:
–
Не бях забелязала, че библиотекарят е некомпетентен…
–
Напротив госпожице Вие сте такава. Идвате тук
рано в библиотеката и не знаете какво искате.
–
Напротив! Искам произведенията на любимия си
писател!
–
И кой е, той! – мърмори вече ядосан от
неразбирането, библиотекарят.
–
Нали Ви казах! Той е пишещия за красотата в
розите, за аромата на карамфила, лавандулата и люляка… Аромат като старо
отлежало вино…
Библиотекарят чете много, но такъв автор не
познава. Не го е срещал. Има си хас.
На улицата вчера Вие невнимателно момиче за
малко да се блъснете в един невзрачник. Все пак нежното ви рамо реши да го
стори вместо вас. Нещастника се пльосна на площада и всички зрители оказали се
там се смяха…
Без да каже нищо в защита само дето се
усмихна заедно с другите, невзрачният стана, изтупа дрехата си и зави зад ъгъла
на първата улица мярнала се пред очите му.
–
Ако не чуя името му едва ли ще Ви помогна. – дочу
младата дама гласът на изнервения библиотекар.
–
Оставете! Аз сама ще го открия! – казвате и си
тръгвате без книгите на любимия Ви автор без име.
Вечерта влизате във Фейсбук за да прочетете
новото произведения от любимия ви писател, на когото още не знаете името.
Потопена в четене с аромат на лавандула, жасмин, роза и карамфил внезапно
осъзнавате вчера, когато блъснахте нарочно един невзрачник по пътя си именно
този индивид не блестящ с нищо е бил не друг, а самия Ваш непознат, любимия
автор. Осъзнавате това, защото писателят е успял по един доста привлекателен
начин да опише случката за, която Вие млада госпожице би трябвало да се
срамувате. Но все пак да бутнеш долу сред праха на улицата любимия си пък бил и
дори писател е наистина привилегия, която не се дава на всеки. И когато
осъзнавате това звънкият Ви момичешки смях прониква на улицата вън далеч от
вашата къща, където един невзрачен писател броди с желанието отново съдбата да
го блъсне с Вас.
В.Софин 18.05.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар