Нишката

                                                                                   

Нишката на живота

   Незнайно откъде се пръкна нишка. Всъщност току що родена започна бавно да се изтегля. С течение на времето ѝ пораснаха криле. Успя да изкачи прекалено високите стълби макар, че понякога се спъваше. Щом стигна апогея си, нишката започна да слиза бавно надолу.

 Колкото и внимателно да се смъкваше толкова повече нишката усещаше, че времето ѝ изтича. Миг преди да слезе окончателно от стълбата, се изтегли докрай и се прекъсна. Вече нямаше прежда за намотаване. Тя беше свършила по-пътя, когато нишката се изкачваше по-стълбата на живота и после вече изморена слизаше бавно докато всички стави я боляха.

Началото намери края си! Не можем излъга времето. То ни лъже, че живеем.

Живот роден си отива веднъж завинаги щом мине апогея си!

В. Софин